Почти всички българи свързват името на Леда Милева с нейния известен баща Гео Милев. Но тя не е само дъщеря на знаменит българин, а и многостранно надарена личност. Поетеса, преводачка, детска писателка, културен деец, дипломат, общественик и първата жена генерален директор на Българската национална телевизия, първата жена председател на творчески съюз у нас. Тя е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Написала е и множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Родена е в София. Завършва Американското основно училище в столицата, след това Американския колеж, приемат я в Софийския университет – право, и после в Института за детски учителки към Американската детска градина.
На днешната дата се навършват 95 години от рождението и 2 години от смъртта на Леда Милева.
Дъщеря на Гео Милев
Леда Милева загубва баща си, когато е едва 5-годишна. Тогава тя разбира, че той „безследно изчезва“, след като отива за кратка справка до полицията. Но тези думи не значат нищо за едно дете. Истината за смъртта му се разкрива едва 30 години след това, по време на процеса на Върховния касационен съд срещу генерал Иван Вълков и група физически убийци на антифашисти. Какво точно се е случило тогава, разбираме от капитан Кефсизов, който е един от подсъдимите на делото. Той разказа как арестуваните са били удушавани с въже или с жица в четвърти артилерийски полк. При разкопаването на общите гробове са идентифицирани останките само на двама от убитите – един воеоинвалид и Гео Милев. Първият е припознат по дървената протеза на единия му крак, а вторият – по синьото стъклено око в черепа, което замества изгубеното дясно око на Дойранския фронт по време на Първата световна война. Черепът и стъкленото око на писателя са представени като веществено доказателство в съдебната зала през 1954 г. На този процес се разбира също така, че голяма част от избитите антифашисти са били членове на Земеделския съюз или комунисти. Гео Милев не е членувал в никаква политическа партия. Убит е заради ярката публицистика в списанието си „Пламък“ и заради поместената там поема „Септември“, която след години е включена в поредицата на ЮНЕСКО „Представителни творби на световната литература“. Любопитен е фактът, че поемата е преведена на 28 езика.
Въпреки липсата на баща си Леда израства с разказите за баща си от родителите му, майка й и всичките му приятели и познати. Баба й е разказвала, че още от малък Гео се е различавал от останалите й пет деца. В детството си се е увличал по рисуването, четенето, пеенето, театрите и изучаването на чужди езици. Майка й пък, известната актриса Мила Керанова, непрекъснато й е повтаряла, че господин Милев е бил много внимателен съпруг и баща. Тя се влюбва в него още в момента, когато се запознават. Виновникът за тяхната среща е известният български поет Николай Лилиев. След по-малко от месец двамата влюбени се събират да живеят заедно и да градят новото си семейство. Независимо от бедността, в която са живеели, те са били щастливи.
Любовта към децата
Леда Милева превежда от руски, френски и английски, автор е на публицистични и литературнокритически статии в периодичния печат, но ще остане известна най-вече с любовта си към детските стихове и пиеси – „Омагьосаната градина“ (1968); „Когато куклите не спят“ (1973); „Златоперко“ (1980) и много други.
Интересен е начинът, по който написва най-популярното българско стихче „Зайченцето бяло“. То е написано за половин час като пълнеж на оставащата празна част от страницата на педагогическото списание за родители „Първи стъпки“. Под влиянието на стреса и в бързината тя измисля това хубаво стихотворение, на което дори не дава и заглавие.
За образованието в България приживе Милева казва: „Неграмотните деца са най-голямата опасност за нацията“. Децата трябва да ходят на училище и родителите трябва да държат на това. Образованието трябва да е приоритет както за децата, така и за родителите им. Според нея най-сериозният проблем за упадъка на образователната ни система са учебниците и тяхното качество. „Недостигът на средства във всички степени на образованието не може да не застрашава неговото качество. Но за неграмотността са виновни също така обществото, медиите и културата в България“.
Веднага след края на Втората световна война попада в българското радио, където остава цели 7 години. Там тя работи като ръководител на предаванията за децата и юношите. Работата й в радиото е творческа и динамична, свързана с много интересни хора, но също така е придружена и с голямо напрежение.
Жена на отговорен пост
Няколко години след радиото Леда Милева отива в Българската национална телевизия (БНТ). Тя е един от първите й генерални директори, както и първата жена на този отговорен пост. Заема го цели 4 години – от 1966 до 1970 г. А присъствието й ще се помни не само с факта, че жена се издига на толкова висок пост в едно време, когато у нас и по-света това е голяма рядкост. Докато работи в Телевизията, са направени много нововъведения.
Излъчено е първото пряко предаване от световно първенство по художествена гимнастика в България. Тогава Мария Гигова и българският ансамбъл стават световни шампиони.
Друг от многобройните й успехи е започването на седмичното обзорно предаване „Панорама“ (15 юни 1968 година). Нейна е и идеята за създаването на това предаване. Негови първи водещи са изтъкнати български журналисти като: Димитри Иванов, Тома Томов, Александър Алексиев, Владимир Костов, Николай Конакчиев, Васил Марков, Иван Гарелов и други.
Сайтът на БНТ напомня, че сред забележителните телевизионни събития през този период също така са първото интервю със западен лидер – министър-председателя на Дания Йенс Ото Краг. През 1967 г. е създадена рубриката „Воин“, посветена на Българската армия. През 1967 г. в редакция „Телевизионен театър“ на медията се появява една от най-стойностните рубрики „Сцена на вековете“, съдържаща пресъздадени от български актьори кратки етюди – откъси от театрални произведения на световната класика.
„Театрални меридиани“ е новото предаване, с което чрез екрана на Българската телевизия зрителите се запознават със спектаклите на световните театрални сцени. Пак по това време е създаден сериалът „С пагоните на дявола“ – 5-сериен телевизионен филм, създаден по романа „Майорът от СС“ на Борис Недялков. Посветен е на 50-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция.
Първата зимна Олимпиада, показана от Българската телевизия, е през 1968 г. и се е състояла в Гренобъл. Коментатори на състезанията са Николай Колев и Людмил Неделчев. През лятото на 1968 г. в Мексико по време на Олимпийските игри са излъчвани състезанията по борба с коментатор Людмил Неделчев.
Десетият световен младежки студентски фестивал в София е отразяван ежедневно с по 4 информационни емисии. През 1968 г. телевизията излъчва първия български мюзикъл „Човекът от Ламанча“. В предаванията „Спектър“, „Пееща камера“, „Джаз клуб“ намират своята телевизионна изява естрадни изпълнители. 1968 г. е рождена за националния телевизионен конкурс на българската естрадна песен „Мелодия на годината“. От 19 до 23 май 1968 г. Българската телевизия организира за първи път Международния фестивал на телевизионните театри. Той е основан от 11 телевизии от 9 страни, участващи с 13 спектакъла. На 6 октомври 1968 г. на екрана се появява географската рубрика „Атлас“. На 10.10.1969 г. е телевизионният дебют на емблематичното детско-юношеско състезание „Бързи, смели, сръчни“.
13-серийният филм „На всеки километър“ през 1969 г. е културният бисер в телевизионната ни програма, довел до изключителен бум на зрителската аудитория от този период – 99,60 %.
От това изброяване еднозначно може да се направи изводът, че за четиригодишния си мандат на тв шеф Леда Милева се е доказала като новатор, като носител на свежи идеи и либерализация, както и като добър организатор. Много от предаванията и филмите, създадени по онова време, са любими на поколения българи и смело могат да бъдат наречени хитове и с днешна дата.
Общественик и културен деец.
След работата си в телевизията Леда Милева продължава с активната си обществена дейност и постига нови върхове. През 1972 година заминава за Париж като постоянен представител на България в ЮНЕСКО, а през периода 1984-1992 година е и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. И като дипломат в престижната международна организация Леда Милева е сред първите жени – посланици в българската история.
От 1979 до 1989 година тя е председател на Съюза на преводачите, също първата жена на толкова висок пост в културната сфера. В продължение на 20 години Леда Милева е заместник-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента – в VIII и IX народно събрания преди 10 ноември, и във Великото народно събрание, където влиза с листата на БСП. До края на живота си Леда Милева остава искрен привърженик на лявата идея и един от моралните стожери на българската левица.
Естествено, наред с обществените си изяви, най-важният принос на Леда Милева остава в областта на поезията. Нейните стихове отдавна са в нашата и световната детска класика, остават незабравими и се знаят от всяко българско дете. Леда Милева е в Почетния списък „Ханс Кристиян Андерсен“ на Международния съвет по детската книга. Носител е на многонационални и международни награди и отличия, сред които ордените „Народна република България“, „Кирил и Методий“ и „Стара планина“ – Първа степен.
Любословие по Земя – стр. 7; снимка: www.novinite.com
