Българската армия влиза в Струга през Първата световна война, ден след като българските войски превземат Охрид. През октомври и ноември 1915 г. Първа българска армия атакува сръбската войска по линията от устието на река Тимок до Трън, завладява Източна Сърбия и превзема последователно Ниш, Зайчар, Пирот, по-късно Битоля, Охрид, Струга.
По света – английският мореплавател Джеймс Кук започва проучването на Хавайските острови (1778).
Първият трамвай с конска тяга потегля в Ню Йорк през 1832 година.
Във Варшавското гето по заповед на хитлеристка Германия са изолирани 500 000 полски евреи. Годината е 1940.
Регистрирана е марката “Майкрософт”, а датата 26 ноември се отбелязва и като Международен ден на информацията.
Един от най-големите митове на ХХ век рухва през 1988 година:
Католическата църква обявява, че плащаницата от Торино не е туниката на Христос, с която е бил разпънат на кръста, тъй като проучванията са определили възрастта й на не повече от 700 години.
На 26 ноември са родени: драматургът Йожен Йонеско, рокзвездата Тина Търнър.
На 26 ноември умират: кралица Изабела Кастилска, полският поет Адам Мицкевич, митрополит Панарет Пловдивски, Албърт Уорнър, един от четиримата братя, основатели на компанията “Уорнър Брос”.
2013 г.
Във Филаделфия се забранява разпечатването на оръжия с 3D принтери.
2012 г.
Министърът на отбраната на Израел Ехуд Барак обявява изтеглянето си от политиката.
2011 г.
В Нова Зеландия се провеждат парламентарни избори. Медиите нямат право да подават информация, която да влияе на избирателите. На предишните избори (8 ноември 2008 г.) спечелва Националната партия, водена от Джон Кий. Той съставя коалиционно правителство с партиите „ACT-Нова Зеландия” и „Обединено бъдеще”.
2011 г.
Xеликоптери и изтребител на НАТО атакуват два военни поста по границата с Пакистан, при което загиват 28 пакистански войници.
2011 г.
При атентат срещу новия премиер на Либия Абдул Рахим ал Киб загиват двама от придружаващите го.
2011 г.
„Стандард енд Пуърс” намалява кредитния рейтинг на Белгия с една стъпка от АА+ на АА с негативна перспектива. Като една от най-отворените икономики в еврозоната (износът й формира над 80% от БВП) страната е изключително податлива на намаление на търсенето от търговските ѝ партньори. Ако държавният дълг надхвърля 100% от БВП, рейтингът се понижава с още една степен.
2008 г.
В гр. Владикавказ (столицата на руската република Северна Осетия) неизвестен извършител застрелва кмета Витали Караев в автомобила му. На 31 декември с.г. наследникът на поста му Казбек Пагиев също е застрелян от неизвестен извършител. За периода от 1999 до 2008 г. градът е жертва на няколко терористични акта.
2008 г.
В Мумбай, Индия, започва поредица взривове, които убиват 164 души и раняват повече от 300. Те са координирани от пакистански терористи.
2007 г.
Вълчо Камарашев е удостоен от президента на Р България с Орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството“.
2007 г.
Евгений Желев Желев напуска длъжността – кмет на Стара Загора, който заема от 16 октомври 1999 г. След това заема поста министър на здравеопазването (24 април 2008 г. – 27 юли 2009 г.). Избран е за народен представител от БСП/Коалиция за България в 41-вото Народно събрание (14 юли 2009 – 14 март 2013). На 7 март 2014 г. е изключен от партията.
2004 г.
Изпълнителният комитет на МОК препоръчва изключването на Иван Славков.
Иван Славков-Батето е роден е на 11 май 1940 г. в гр. София. Завършва специалност „Двигатели с вътрешно горене“ в ВМЕИ, София. Спортува водна топка като студент в отбора на „Септември“, после е състезател в ЦСКА и „Академик“ (София), играе в националния отбор (1959 – 1964).
През 1966 г. остава вдовец, а през 1969 г. се жени за Людмила Живкова – дъщеря на Тодор Живков.
През 1982 г. става председател на Българския олимпийски комитет (БОК), през 1987 г. – пожизнен член на Международния олимпийски комитет (МОК).
През 1995 г. е избран за президент на Българския футболен съюз (БФС). Преизбран е на този пост през май 2001 г., а през същата година е преизбран и за председател на БОК.
Славков е носител на званието „доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия. Професор е по спортен мениджмънт и социално управление в Киевския университет. Награден е с орден „Стара планина“ първа степен по повод 80-годишнината от създаването на Българския олимпийски комитет за приноса му за развитието на физическата култура и спорта по предложение от спортния министър Васил Иванов – Лучано с указ на президента Георги Първанов от 23 октомври 2003 г. През февруари 2004 г. е преизбран за член на техническата комисия на Асамблеята на националните олимпийски комитети (АЕНОК) в Атина. През април 2004 г. президентът на ФИФА Сеп Блатер упълномощава Славков да представлява ФИФА на Генералната асамблея на Асоциацията на летните олимпийски международни федерации.
Славков получава световна известност, след като скрита камера на телевизия Би Би Си (BBC) го заснема през 2004 г. заедно със сърбина Горан Такач в софийския хотел „Радисън“ по време на преговори с фиктивни лобисти, представящи се за бизнесмени от измислената компания „Ню Лондон Венчърс“, за осигуряване гласове на членове на МОК за кандидатурата на Лондон за Олимпиадата през 2012 г. Записът е излъчен на 4 август, 21 ч. английско време в предаването на BBC „Панорама“, във филма „Да купиш Игрите“.
На 7 август с.г. президентът на МОК Жак Рох обявява, че Комисията по етика отнема временно всички права, привилегии и функции на Иван Славков като член на МОК. Отнета му е и акредитацията за Летните олимпийски игри в Атина. На 29 септември Иван Славков е изслушан от Комисията по етика към МОК. Предложението за изключването му е одобрено единодушно от всичките му 15 членове. На 24 май 2005 г. Жак Рох призовава Славков да напусне доброволно заеманите от него постове, преди да бъде официално изключен от МОК, но Славков не прави това. На 7 юли 2005 г. на сесията на МОК в Сингапур Иван Славков е изключен от Международния олимпийски комитет с тайно гласуване, при което изключването му е подкрепено от 84 от членовете при 12 против и 5 въздържали се.
Това автоматично го отстранява и от поста председател на БОК. Впоследствие на негово място е избрана Стефка Костадинова. През октомври с.г. Славков изгубва и поста на президент на БФС, след като на редовен конгрес на съюза е заменен от Борислав Михайлов. Умира след тежко боледуване в София на 1 май 2011 г.
2003 г.
Извършен е последният („прощален”) полет на свръхзвуковия самолет „Конкорд“.
Излита за пръв път на 2 март 1969 г. от 21 януари 1976 до 24 октомври 2003 г. е използван от авиокомпаниите British Airways и Air France. Той и „ТУ-144“ са сред единствените до момента свръхзвукови самолети, извършвали пътнически полети. Постигат скорост малко повече от 2 мах. Трансатлантическият полет продължава около 3 часа и половина.
2003 г.
Президентът Георги Първанов приключва официалната си визита в Узбекистан, чиято официална цел е „стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави“.
2001 г.

2000 г.

1999 г.

1998 г.
108 души загиват след железопътна катастрофа в Индия.
1998 г.
Президентът присъжда Орден „Стара планина” – първа степен на Пребен Сайерсен -извънреден и пълномощен посланик на Кралство Белгия в България.
1996 г.
Русия приема да погаси дълговете от царските дореволюционни заеми към западните страни.
1994 г.
Владислав Ардзинба е избран за първия президент на Абхазия.
1992 г.

Елизабет-Александра-Мери е от династията Уиндзор, дъщеря на крал Джордж VI и Елизабет Анжела-Маргарет. По време на Втората световна война тя помага в женските служби. През 1947 г. Елизабет II се омъжва за лейтенанта от британската марина Ф. Маунтбатън. Двамата имат 4 деца: Чарлз (1948 г.), Ана (1950 г.), Андрю (1960 г.), Едуард (1964 г.). През 1952 г., след смъртта на баща си, Елизабет II заема британския престол. През 2002 г. Великобритания отбелязва 50 години от коронацията й.
1988 г.

1976 г.

1971 г.
Умира Неофит Видински със светско име Никола Митев Караабов – български висш духовник. Става монах през 1891 г. Завършва Петербургската духовна семинария (1896 г. ) и Петербургската духовна академия (1900 г.). В периода 1900-1902 г. е протосингел в Сливен, през 1902-1905 г. във Видин, а през 1905-1906 г. в Св. Синод в София. Ректор е на Софийската духовна семинария от 1906 г. до 1912 г. През 1909 г. Неофит Видински е ръкоположен за епископ. Той е един от редакторите на „Църковен вестник“. Избран е за видински митрополит през 1914 г. Председателства Църковно-народния събор (1922-1923 г.). От 1921 г. до смъртта си е член на Светия синод, от 1930 г. до 1944 г. е негов наместник-председател. Обявява се в защита на евреите в България по време на Втората световна война. Автор е на богословски съчинения и книгата „Видинска епархия“ (1924 г.).
1967 г.
Умира Леонид Михайлович Лавровски (Л. М. Иванов) – руски балетмайстор. Роден е на 18 юни 1905 г. в Петербург Играе на сцената от 1922 г. От 1938 г. до 1944 г. е ръководител на балетни трупи в Ленинградския театър за опера и балет „Киров“ (дн. в Санкт Петербург), а от 1944 г. до 1964 г. – главен балетмайстор на Балшой театър. Между постановките му се открояват „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев (1940 г.), редакцията на „Жизел“ от А. Адам (1944 г.) и др. Професор е в Московското хореографско училище (от 1952 г.). Художествен ръководител е на Московския балет на лед (1958-1962 г.).
1967 г.

1967 г.

1966 г.

Шарл Де Гол е президент на Франция от 1959 г. до 1969 г.
1965 г.

1959 г.

Ернесто Че Гевара е латиноамерикански революционер, един от ръководителите на Кубинската революция (1959 г.). Той е роден на 14 юни 1928 г. Завършва медицина. По време на управлението на Перон е принуден да емигрира от Аржентина (1952 г.). През 1955 г. в Мексико се среща с Ф. Кастро Рус. От 1956 г. е в редиците на революционен отряд в провинция Ориенте в Куба. През 1957 г. е назначен за командир на партизанска колона. През декември 1958 г. колоната му завзема провинция Лас Вилас, като побеждава войските на Батиста в гр. Санта Клара и заедно с колоната на К. Сиенфуегос влиза в столицата Хавана. След победата на революцията (1959 г.) е командир на гарнизонната крепост Ла Кабана в Хавана, директор е на Управлението за промишлено развитие на Куба. От ноември 1959 г. до февруари 1961 г. е президент на Националната кубинска банка. От февруари 1961 г. е министър на промишлеността. Един от лидерите на движението „26-и юли“, а след това член на Националното ръководство на Единната партия на социалната революция. През април 1965 г. се обръща с писмо до Ф. Кастро, за да съобщи решението си, че ще продължи революционната въоръжена борба в някоя от страните по света, и напуска Куба. От ноември 1966 г. е в Боливия за организирането на партизанско движение. През октомври 1967 г. създаденият от него партизански отряд е обкръжен и разгромен от правителствени войски. Ернесто Че Гевара е заловен близо до Игерас, Боливия на 8 октомври 1967 г. и убит.
1956 г.

1949 г.

1944 г.

1944 г.
Учреден е Славянски комитет в България.
1943 г.

1943 г.

1943 г.
Съветските войски освобождават град Гомел (Беларус).
1942 г.

Хъмфри Богарт е роден е на 23 януари 1899 г. в Ню Йорк. Баща му е хирург и Богарт също известно време изучава медицина, преди да постъпи във флота по време на Първата световна война.
Дебютира в киното с малка роля във филма „Broadway’s Like That“ (1920 г.). Богарт умира от рак на гърлото на 14 януари 1957 г. в Лос Анжелис.
Ингрид Бергман е американска актриса от шведски произход. Тя е родена на 29 август 1915 г. в Стокхолм. Дебютира в киното през 1934 г. – година след завършване на образованието си.
Освен Казабланка, нейни филми през 40 -те години са: For whom the bell tolls, 1943 г.), The bells of St. Mary’s, 1946 г., Spellbound, 1945 г. и Notorious, 1946 г. През 1944 г. Бергман получава своя първи Оскар за ролята си в Gaslight. Ингрид Бергман умира на 9 август 1982 г.
1941 г.

1940 г.

1939 г.

1938 г.

1937 г.

1930 г.

1928 г.

1924 г.

През XIII век Монголия е център на Монголската империя, най – голямата в световната история. След повече от век величие империята запада, поради вътрешните феодални борби. Това позволява на манджурите да завладеят Вътрешна Монголия през 1636 г. и да подчинят Външна Монголия през 1691 г.. Двете Монголии обявяват независимост през 1911 г., но само Външна Монголия успява, с руска помощ. След Октомврийската революция в Русия китайската армия отново я окупира през 1919 г., но попада между Бялата и Червената армия, които пренасят Руската гражданска война в монголските земи.
1923 г.
Умира Иван Георгиев Куюмджиев – български революционер, деец на македонското освободително движение и на БЗНС. Роден е на 25 май 1870 г. Член е на Земеделския съюз от 1918 г. Влиза във ВМОРО през 1895 г. Съратник е на Г. Делчев и Я. Сандански. Помага на младотурската войска при свалянето на султан Абдул Хамид II. По време на Балканската война (1912-1913 г.) воюва в състава на Македоно-одринското опълчение. След Първата световна война (1914-1918 г.) е активен член на БЗНС, сътрудник на ЦК и на Емигрантския комунистически съюз. Работи с Димо Хаджидимов, В. Мулетаров, Д. Гичев. Взема участие в подготовката на Септемврийския селски бунт от 1923 г. След потушаването му е заловен и убит.
1918 г.

1917 г.

1915 г.

На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна й се предоставят земите, отнети й от съседните балкански държави след Междусъюзническата война.
На 10 септември 1915 г. е обявена обща мобилизация. Формира се и Главно командване на Действащата армия начело с ген. Н. Жеков. До края на септември мобилизацията е приключена, като под знамената са призовани над 600 хиляди войници и офицери, разпределени в три армии. С обозните и др. помощни части въоръжените сили на България надвишават 885 хиляди души, които се равняват на 17 % от цялото население на страната. Такъв процент на мобилизация не достига нито една от воюващите в световната война държави.
1914 г.

1906 г.

Теодор Рузвелт е американски политик, президент на САЩ от 1901 г. до 1909 г. Той е роден през 1858 г. Член е на Републиканската партия. Депутат е в Конгреса от 1897 г.; губернатор на Ню Йорк от 1898 г.; вицепрезидент. След убийството на президента Маккинли заема неговото място. Един от американските президенти, прокарал много антитръстови закони. По време на управлението му САЩ окупират Куба, Филипините и Панама, която се отделя от Колумбия. След 1904 г. прокарва разширено тълкуване на т. нар. „доктрина Мънро“, според която САЩ защитават интересите на държавите в цялото западно полукълбо. По негова инициатива е подписан Портсмънският мирен договор, който слага край на войната между Русия и Япония. Противопоставя се на присъединяването на САЩ към ОН. Рузвелт е лауреат на Нобелова награда за мир през 1906 г. Теодор Рузвелт умира през 1919 г.
1900 г.
Роден е Александър Георгиев Вазов – български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино. Умира на 20 август 1972 г.
1898 г.

1894 г.

1893 г.

1885 г.

1884 г.

1883 г.
Умира Панарет Пловдивски (Петър Мишайков Иванов) – висш духовник, участник в църковно-националната борба. Роден е през 1805 г. Учи в гимназиите в Битоля и Атина и в Историко-филологическия факултет на Атинския университет. През 1851 г. е назначен за ксантийски митрополит, а през 1861 г. – за пловдивски. През 1872 г. е избран за пловдивски екзархийски митрополит. Бори се за църковно единство на българския народ.
1878 г.

Първото българско военно училище е създадено шест месеца след края на Руско-Турската освободителна война през 1878 г. в гр. Пловдив.
През ноември същата година училището е преместено в София, където на 26 ноември става официалното му откриване. То подготвя офицерски кадри за четирите рода войски, които се оформят в младата българска армия – пехота, кавалерия, артилерия и инженерни войски.
1864 г.

Чарлз Лютуидж Доджсън е роден на 27 януари 1832 г. в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е най-големият син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето му дават две имена -: първото – Чарлз – в чест на баща му, второто – Лютуидж – в чест на майка му. По-късно, когато младият Доджсън започва да пише хумористични стихове, той избира псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги на двойна трансформация. Отначало превежда имената „Чарлз Лютуидж“ на латински, откъдето се получава „Каролус Лудвикус“. След това им сменя местата и превежда „Лудвикус Каролус“ обратно на английски. Така възниква псевдонимът „Луис Карол“. Чарлз Доджсън умира през 1898 г. в Гилфорд.
1857 г.

1857 г.

Генерал Михаил Савов завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Русия през 1885 г.. Изявява се в Сръбско-българската война като командващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъти е военен министър. Като такъв ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните закони от 1891 и 1903 г., които превръщат българската армия в една от най-боеспособните в Европа. През Балканските войни (1912 – 1913 г.) е помощник-главнокомандващ на българската войска. Сменен от този пост на 20 юни 1913 г., по-късно той е назначен за командващ обединените армии. Генерал Михаил Савов умира на 23 юли 1928 година в курортното селище Saint Vallier de Thiey до град Ница, Франция.
1855 г.

1852 г.

1832 г.
Основана е руската Генералщабна академия.
1832 г.

1778 г.

Кук е английски мореплавател. Ръководи 3 околосветски експедиции и открива много нови земи в Тихия океан. По време на първата си експедиция в периода 1768 г. –1771 г. посещава о-в Таити, изследва Нова Зеландия, открива източния бряг на Австралия. От 1772 г. до 1775 г. организира втора експедиция, по време на която открива о-в Нова Каледония, Норфолк, Южните Сандвичеви о-ви, Южна Джорджия. Третата му експедиция има за цел да открие нови земи в северните райони на Тихия океан; завършва с откриването на Хавайските о-ви, след което се отправя на север, стига до Аляска, Камчатка, Берингово море. След тази експедиция се завръща на Хаваите, където е убит от местното население.
1769 г.
Създаден е ордена Георгиевски кръст.
1724 г.

Петър Първи е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови. От 1721 г. е руски император. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия – учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург. Поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция. Страната отбелязва културен подем – открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).
1716 г.

1702 г.
Генерал Ф. Головнин е удостоен с титлата граф. Той е първият руснак с такава титла.
1580 г.

1504 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” – Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите – Късно средновековие и Възраждане – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите – От древността до края на XVI век – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите – Българската дипломация от древността до наши дни – Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати – Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар – БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV – XX век – Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история – БАН, 1989 г.;
История на войните в дати – Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия – Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя – Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.;






