Полицейско насилие и икономически натиск над журналисти, апатия и автоцензура характеризират медийната среда в България. Затова никой не се учудва от новата класация на „Репортери без граници“. Анализ на Т. Ваксберг.
България продължава стремителния си път надолу в световните класации за свобода на словото. От днес тя е вече на далечното място номер 100 в индекса на „Репортери без граници“. През 2013 година страната е загубила нови 12 пункта от критериите за медийна свобода.
„Репортери без граници“ цитират два основни проблема на България за 2013 година: полицейското насилие над журналисти по време на антиправителствените протести и тормоза на журналисти, който понякога се изразява и в нападение над колите им.
Френската неправителствена организация цитира случая с подпалването на колата на Генка Шикерова от БиТиВи, както и различните форми на полицейско насилие спрямо журналистите Иван Бедров, Росен Босев, Валентин Грънчаров, Кирил Хараланов и Цветан Фиков, блогъра Иво Божков, операторите на Би Ти Ви Дани Драганов и Благой Момчилов. Организацията посочва, че тези журналисти са били бити или поваляни на земята по време на протестите срещу кабинета, а камерите на някои от тях – счупени или повредени.
Това са случаите, които в най-голяма степен са допринесли за загубата на нови 12 пункта в и без това плачевния индекс на България за медийна свобода. Сривът на страната е не само голям, но и систематичен. Само преди десетилетие, през 2003 година, България заемаше 34 място в света и изпреварваше Италия, Чехия и Румъния. Няколко години по-късно страната вече беше поставена на опашката на страните от ЕС, като свободата на българските медии вече се съизмерваше не с тази от останалите страни от ЕС, а с тази от следвоенна Сърбия.
Днес ситуацията е следната: Сърбия има почти два пъти по-свободни медии от България и заема 54-о място в света.
Липса на единни медийни стандарти
От какви етични и професионални принципи се ръководят медиите?
„Нашият системен медиен мониторинг показва същата регресивна тенденция“, каза за Дойче Веле Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет /БХК/. Тя напомни, че първите няколко години от падането на индекса са били съпроводени със загриженост в българските медии от негативната посока, в която се развиват, с множество дискусии по тази тема и с конкретни предложения за подобряване на медийната среда.
„Един от конкретните резултати на тези дискусии беше приемането на Етичен кодекс на българските медии. Днес тези дискусии са значително по-малко, а освен това в последния месец медиите, близки до магната Пеевски създадоха собствен етичен кодекс – паралелна етична регулация, която е отровен двойник на съществуващата. Ние предупреждаваме, че този абсурд ще доведе до ново пропадане. И че малкото медии, които спазват етичните и професионални стандарти, ще станат съвсем пренебрежими като присъствие и влияние в професията.“
Журналистката от Българското национално радио Силвия Великова също споделя лошата оценка за нивото на медийна свобода в България. „Ние самите виждаме какви са реалностите и колко осезаема е кризата в нашите медии. И разбираме, че това не може да не се отрази на външната оценка за България. Ние самите вече не можем да определим някоя медия като свободна, мерим ги с друг въпрос: „кой стои зад тази медия?“ Когато четем дадена информация, се питаме чии интереси тя отразява“. Силвия
Великова работи в БНР още от времето, в което България имаше приемливи нива на медийна свобода. Оттогава до днес националното радио има постоянната слава на защитник на свободата на словото и една от малкото медии, които не са подозирани в прокарване на икономическо влияние.
Апатия и автоцензура
По- добре да заобикалям някои теми, за да си нямам неприятности…
Но и тази медия не остава настрана от негативните процеси, смята Силвия Великова: „Ние не страдаме толкова от външно влияние, колкото от автоцензурата, която за съжаление все повече обзема колегите. Все по-често забелязвам едно поведение от типа: „за да си нямам неприятности, по-добре да заобикалям някои теми“.
Това, което се случва при нас, не е посегателство върху свободата, а налагането на апатията като мярка. Апатията е тази, която те отказва да правиш нещо интересно или провокативно, като го заместиш с нещо стандартно и обикновено, с нещо, което не привлича вниманието.
Просто всички знаем, че пазарът в България е малък, че медиите са малко, че затова не е хубаво да се рискува. За мен това е второто голямо зло, което е превзело българските медии – автоцензурата“.
Автоцензурата е един от основните негативни елементи, които бележат влошаването на медийната среда в България, смятат и от БХК.
Правозащитниците добавят тормоза и насилието над журналисти, ръста на корпоративния и политически натиск, дефицита на плурализъм (включително и в медии, създадени на вълната на протестите). „За мен независимостта на медиите е под абсолютен въпрос и благодаря на „Репортери без граници“, че каза това преди нашия годишен доклад“, добавя Юлиана Методиева. Ежегодният доклад на БХК за правата на човека в България се публикува през март.
DW
