Христо Иванов е български изпълнител на народни песни и учител в начален етап. Завършил „Музикална педагогика – ръководство на фолклорна формация“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2024 година. Роден на 3 октомври 1985 г. в гр. Нова Загора. Баща му е бил акордеонист, а баба му любител внародното пеене. Тази естествена връзка с фолклорната традиция поставя основите на неговото по-късно музикално развитие.
В ранното си детство Христо живее в градовете Средец и Бургас, където прекарва периода между втората и деветата си година. Още тогава започва да пее за удоволствие в домашна среда, воден от естествената си музикалност и интерес към народната песен.
По-активният му творчески път започва през 2021 г., когато се присъединява към Вокално-инструментална група „Гергьовден“ към НЧ „Св. Георги Победоносец“ с художествен ръководител Христина Начева. Съставът включва инструменталисти и певци. Работата в групата, редовните репетиции и участията на различни сцени поставят основата на неговото сценично и музикално развитие.
В края на 2025 година по покана на Петър Славов, Христо Иванов участва във фолклорното събитие „Среща на тамбуристите“ в гр. София, където изпълнява две народни песни със съпровод на тамбура – Петър Славов.
Вдъхновен от неговия професионализъм, Иванов започва обучение в неговата музикална школа „СлавМюзик“, където работи върху/за подобряване на своите вокално-музикални качества – солфеж, вокална техника, развитие на гласовите възможности, сценично майсторство и интерпретация на народната песен.
Славов на свой ред е утвърден музикален педагог и виртуозен изпълнител на тамбура, който оказва значително влияние върху развитието на младия изпълнител.
Като част от формацията Христо Иванов участва в множество фестивали, конкурси и празнични събития, където печели редица отличия. Сред тях се открояват:
- Златен медал и първо място от фестивала „Копривщица пее и танцува“ (2025)
- Златен медал – с. Люлин, община Перник
- Първи места – Национален фолклорен фестивал в Казичене и „Витошки напеви“
- Сребърни медали – Кладница, „Витошки напеви“
- Един бронзов медал – „Витошки напеви“ (Кладница)
- Четири втори места – фестивали в Казичене, Кладница и Горна баня
Едно трето място – Чушка пръжка“ (Боровец)
В резултат на съвместната им работа Христо Иванов печели златен медал и първо място на фестивал в Кладница като част от ВИГ „Гергьовден“.
През септември 2025 г. той печели второ място на II фолклорен фестивал „Край извора – с музика, песен и танц“.
Плод на творческото му сътрудничество с Петър Славов е и първият му музикален проект – народната песен „Манде ле“, с вокал и текст на Христо Иванов, по авторска музика и аранжимент на Петър Славов. Звукозаписът и мастерингът са реализирани от Николай Цветков.
В началото на 2026 г. Христо Иванов печели специалната награда „Гласът на фестивала“ на фолклорния фестивал „С песни и танци под Витоша“ в София.
Как започна да се занимаваш с фолклор и да пееш? Какво те предизвика да се занимаваш с това нещо?
Аз от малък изпитвам любов към българската народна музика. Баща ми беше акордеонист и често бе канен около родното ми място да свири и забавлява хората. А от друга страна баба ми пееше народни песни, но като любител. Така тази страст може би ми е предадена по родова линия.
Имало е много моменти да си припявам любими мелодии, в домашни условия. Помня моментът, в който споделих едно видео, в което пея, в социалните мрежи. То беше забелязано с особен интерес от моя позната. Следователно тя се свърза с мен и сподели, че вижда голям потенциал в гласа ми. Препоръча ме на ВИГ „Гергьовден“ с ръководител Христина Начева Петрова.
Какви песни си издал на фолклорна основа с твоята ръководителка?
Когато отидох при нея, тя ме поразпита какви песни съм пял, защото в оркестъра се пеят предимно пирински и шопски песни. Явих се с една тракийска песен и с нея влязох в състава.
Благодарение на фолклорната формация отключих още повече апетита си към българския музикален фолклор. Изпял съм значителен брой песни и съм спечелил редица грамоти и медали.
Какви песни пееше предимно и как се развиха нещата с групата?
Ние правехме репетиции всеки четвъртък и се подготвяхме с определени песни според нашите предпочитания, с идеята да имаме концертна дейност и да се изявяваме по фестивали.
Една от популярните песни, която в началото често изпълнявах беше „Неда ходи“ – тракийска песен. Опитвах с времето да пея и заучавам пирински, родопски и шопски песни, но може най- ми прилягаха и с лекота пеех тракийско-странджанските. Възможно е този вътрешен комфорт към тях да е породен от годините, в които съм живял в градовете Бургас и Средец.
Истината е „че камъкът си тежи когато е на мястото си.“ Защото откъдето си родом, там ти се получава най-добре.
С група „Гергьовден“ , подкрепена от гост-тамбуристът Петър Славов аз спечелих няколко отличия, включително златен медал и първо място в Копривщица през 2025 година.
Искам да допълня, че докато се подвизавах за ВИГ „Гергьовден“, започнах работа с Марин Балканджиев. Той е организатор на Неделното Горнобанско хоро в кв. Горна баня. С него репетирахме, когато имах възможност, с идеята да популяризираме и представим българската народна музика с песен и танц на мегдана.
Така се стигна до 2024 година, когато бях поканен от Петър Славов на фолклорно участие – Втората творческа среща на „Тамбуристите на България“. Г-н Славов е основен фактор за развитието ми към днешна дата. Той има школа, която се казва „Слав Мюзик“. С него започнахме много сериозна работа, целейки да подобря вокално-техническите си качества. И така заедно създадохме няколко песни. Резултатите са високи – получих още първи награди с негова помощ.
Разкажи нещо за последната ти песен, която си записал и изпълняваш?
Последната песен, която записах с него, е „Манде ле“. Музиката е негова – той я е сътворил и аранжирал, а аз имах подходящ текст за мелодията. Звукозаписът и мастерингът са дело на Николай Цветков. Така се появи този проект, който се върти в социалните мрежи, но за съжаление все още няма клип. Ще сме много благодарни, ако има доброжелатели и доброволци, които биха пожелали да станат част от проекта, като го финансират.
Ще вземеш участие в концерт на 21 март в Дом на културата „Искър“. Нещо да разкажеш за него?
Да, ще имаме участие с оркестър „Македония“. Там се изпълняват предимно песни от Егейска Македония ,Пиринска ,Егея. Обликът на състава включва разнообразен по характер и звучене оркестър и група певци (мъже и жени). Голяма радост е, че ще има такъв концерт в София.
Работиш ли с други изпълнители?
Оказа се, че във фолклорния ансамбъл „Македония“ Бойка Дангова също ще участва. Самият факт, че ще бъда на една сцена с нея, за мен е постижение.
Къде могат да те гледат и слушат почитателите ти?
Имам официална страница във Фейсбук, която набира популярност. Там качвам моите изпълнения и публични изяви. Страницата се казва „Христо Иванов – народен изпълнител“. Имам профил и в TikTok.
Как виждаш развитието на българския фолклор като цяло?
Това е много актуален въпрос. Много мога да говоря по темата, но често нещата опират до финанси. Един изпълнител може да има талант, глас и техника, но без финансовата подкрепа и правилните хора, които да съдействат за популяризирането му, то би бил голямо предизвикателство успехът.
Какво е мнението ти за младите фолклорни изпълнители?
Преди всичко те трябва да обичат народната песен, да работят с любов, старание, постоянство и дисциплина. Необходимо е да развиват себе си и да подхождат отговорно към песните. Работа с музикален педагог несъмнено ще ускори процеса на музикално-творческото развитите. Подборът на песните е от особено значение. И не на последно място -различието и интерпретацията, които биха отличили даден вокален изпълнител от друг.
Леко се отклонявам от въпроса , но недоумявам в последно време как някои хора прибързано се наричат „народни изпълнители“, без да имат покритие, нужните музикални качества и самодисциплина. Струва ми се, че понякога амбицията изпреварва реалните способности при такъв тип певци. Според мен един народен изпълнител първо трябва да си зададе въпросите дали ми е дадено, защо го правя, как и докъде може да стигна. Всички искаме да не се опозорява понятието „музикален фолклор“, а да се пее и предава в чист вид. Затова нека бъдем по-отговорни какво наследство и как ще го оставим след себе си на идното поколение.
ичен вид.
