Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Семейството на „Възраждане“ загуби един от членовете си, а България – един от синовете си, каза депутатът от парламентарната група на „Възраждане“ Цончо Ганев в декларация в памет на починалия депутат Славчо Крумов.
„Възраждане“ има много голямо семейство, каза още Ганев, посочвайки, че винаги са се грижили за децата и семействата на нуждаещите се членове, пострадали при различни обстоятелства. Ганев даде примери с член на „Възраждане“, трагично загинал преди няколко години, с председателя на партията в Ловеч, който в катастрофа е загубил съпругата си, за бити, арестувани и съдени членове на партията. Един от тях беше и синът на Славчо Крумов – арестуван, лежал в арест повече от месец, само защото си позволи да протестира срещу това България да бъде вкарана в еврозоната, посочи Ганев. Това е и една от основните причини Крумов да не издържи и да стане така, че да го загубим, добави той.
Нашето семейство има много разпознаваеми лица, но са важни десетките, които работят неуморно и го правят заради каузата и семейството на „Възраждане“. И без тях нищо от това, което сме постигнали, няма да се получи. Един от тях беше Славчо Крумов. Крумов създаде „Възраждане“ – Овча купел и направи така, че да бъде не просто структура, а една от най-образцовите структури от единомишленици и приятели, които да работят в името на кауза, наречена България. Крумов беше човек, който много малко хора са видели да говори от тази трибуна, но той не искаше дори да става народен представител, добави Ганев. По думите му огромна част от хора на „Възраждане“ никога не са искали да стават депутати, а председателят на партията – Костадин Костадинов, е трябвало лично да ги убеждава и мотивира, за да станат народни представители.
На гърба на Крумов и десетки други се крепи това, което „Възраждане“ представлява. Един доблестен и добър българин загубихме на 1 март. Когато Славчо Крумов трябваше да стане народен представител, той помоли само за едно – да не го карат за говори от трибуната, а да го остават да работи за „Възраждане“, допълни Ганев, който се разплака от трибуната.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






