Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
|
В работно време, в центъра на София, десетки българи застанахме пред Френското посолство, за да кажем ясно и категорично: две български деца – Айлин (8 г.) и Айджан (10 г.) – трябва да бъдат върнати на своите родители и да се върнат в България. Протестът беше организиран съвместно от Сдружение „РОД Интернешънъл“ и БРЦК и получи подкрепа от Фондация „Нашият дом е България“ (арх. Пламен Пламенов Мирянов), Телевизия БГ+ (Христо Димитров), Радио „Зорана“ и Сдружение „Аспарухова меч“. Не излязохме за „чужд случай“. Излязохме за две български деца, които са български граждани, и за принципа, че семейството и майчиният език не се отнемат с административни процедури. Какво се случва с Айлин и Айджан Днес, повече от две години след началото на процедурата, Айлин и Айджан са извън семейната си среда и според наличната ни информация и документите по случая: • Децата са изведени от семейството и настанени в приемна грижа от 01.02.2024 г. • Брат и сестра са разделени и са настанени в различни приемни семейства, въпреки че има посочено съдебно становище те да бъдат заедно. • Родителите нямат нормална и свободна връзка с децата си, а контактите са редки и силно контролирани. • По време на тези кратки срещи родителите и децата са принуждавани да говорят само на френски език, за да може социалният служител да „разбира“ разговора — при положение, че майката не владее френски, бащата има ограничени познания, а и децата не го владеят достатъчно добре. • Това води до реално прекъсване на езиковата и емоционалната връзка между родители и деца — връзка, която се изгражда и живее най-вече чрез майчиния език. Най-тежкото в тази история е именно това: връзката родител–дете се прекъсва пред очите ни. И когато една система твърди, че „защитава детето“, а на практика отнема майчиния език, разделя брат и сестра и прави комуникацията с родителите почти невъзможна, това не е защита. Това е разрушаване на семейство. Нашето послание пред посолството На протеста прозвучаха ясни искания: 1. Френската държава да спре действията, които водят до разкъсване на семейната връзка и културната принадлежност на децата. 2. Българската държава да бъде активна, не само „по документи“, а с реални консулски и дипломатически действия в защита на малолетни български граждани. 3. Айлин и Айджан да бъдат върнати на родителите им и да се върнат в България. В изказването си пред събралите се заявих ясно: „Български деца са отнети от френските социални служби. В момента са настанени в приемни семейства, брат и сестра са разделени на различни места. Родителите нямат връзка с тях… На кратките срещи… могат да говорят само на френски език… Връзката родители–деца в момента е нарушена напълно… Ние настояваме… децата да бъдат върнати на техните родители, да се върнат тук в България.“ Декларацията до Френското посолство По време на протеста прочетохме официална декларация, адресирана до Н. Пр. г-жа Мари Думулен, посланик на Френската република в България, с искане тя да бъде предадена на компетентните френски власти. В декларацията описахме ключовите тревожни факти и нарушения, които ни задължават да действаме: • че спрямо Айлин и Айджан тече процедура по „мярка за закрила“, която достига до Касационния съд на Франция; • че въпреки изминалото време децата остават разделени от родителите без окончателно решение; • че след настаняването им не се допуска свободна употреба на майчиния език, което води до езикова отчужденост от родителите; • че се създава конфликт на лоялност между биологични родители и приемни семейства; • че връзката между брат и сестра е разкъсана, защото са настанени отделно; • че родителите са затруднени да получават адекватна информация за здравословното състояние и развитието на децата; • че съществуват сериозни въпроси около точната идентификация на децата в процедурата (отразяване на имената), което поражда допълнителни правни и граждански рискове. Най-същественото в декларацията е едно изречение, което казва всичко: „България и българското общество могат да се грижат за своите деца.“ И настояването ни е ясно: всяка „защита“ на български деца в чужбина трябва да минава през уважение към волята на децата, родителите и държавата им на произход, а не през насилствена асимилация и административно отчуждение. Защо това не е „частен казус“ Случаят не е просто лична трагедия — той е предупреждение. Това, което видяхме във Франция, е модел, който постепенно се предлага като „добра практика“ в Европа: широки дефиниции, огромна власт на социални доклади, механизми, които започват от сигнал и завършват с разрушен семеен живот, а родителите се оказват в позиция почти да не могат да се защитят. И затова казваме ясно: Цяла Европа ще узнае за този недемократичен социален модел. Благодарим на всички българи, които дойдоха и застанаха до нас. Благодарим на организациите и медиите, които подкрепиха каузата и дадоха гласност: • БРЦК • Сдружение „РОД Интернешънъл“ • Фондация „Нашият дом е България“ – арх. Пламен Пламенов Мирянов • Телевизия БГ+ – Христо Димитров • Радио „Зорана“ • Сдружение „Аспарухова меч“ Особено важна част от тази обществена битка е и информационната работа — включително разговорите, които проведохме публично по темата. В подкаст на Радио „Зорана“ заедно с адв. Владимир Шейтанов — съпредседател на Сдружение „РОД“ и защитник по случая — поставихме тежките въпроси: – как се стига до отнемане по сигнал; – как социално „проследяване“ се прави при липса на езикова комуникация; – какво означава да принудиш майка да говори на чужд език с децата си; – и защо разделянето на брат и сестра е морално и институционално неприемливо.
Протестът не беше финал. Беше начало. Обществените ни действия тепърва започват. Следва продължение. Ще настояваме декларацията да получи отговор. Ще искаме институционална активност. Ще търсим международна публичност. Ще бъдем постоянни. Защото две български деца не са статистика. Те са живот. Те са бъдеще. Те са България. |
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






