Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по…
Когато мълчанието става политика
Това разследване не започва от местопрестъплението. То започва от тишината.
От онази плътна, институционална тишина, която България вече е чувала – при побои, при скандали, при сривове. Само че този път залогът е по-голям. Шесторно убийство. Кемпер. Изолирано място. Оръжия вътре. И държава, която говори на срички, но не изрича смисъл.
Русе – първият сигнал, който беше пренебрегнат
Побоят в МВР – Русе беше предупреждение.
Не просто за насилие, а за реакцията на системата.
Тогава схемата беше ясна:
- първо – мълчание;
- после – дозиране;
- накрая – проверки без лице.
Говореха хората на терен. Опитваха се да спасят не себе си, а честта на пагона. Но върхът мълчеше. Главният секретар липсваше. Политическото ръководство се криеше зад формулировки. Обществото остана с усещането, че институцията не защитава гражданите, а се защитава от тях.
„Петрохан“ – същият сценарий, по-висока цена
Днес, при случая „Петрохан“, виждаме същия модел. Само че този път няма как да се свие до регионален скандал.
Отново:
- МВР говори на парче;
- институциите са много, но гласът е разпилян;
- медиите са държани на дистанция;
- информацията се пуска „на час по лъжичка“.
И най-важното – върхът отново липсва.
Няма главен секретар в решителния момент.
Няма ясно политическо лидерство.
Това вече не е пропуск. Това е навик.
Когато камерите са повече от криминалистите
България е държава на камерите. Навсякъде. По улици, входове, пътища, институции. Камерите се откриват лесно – с ленти, с речи, с уверения за сигурност.
Само че камерите не разследват.
Разследват хора. А хората ги няма.
Криминалистите се пенсионираха. Младите не идват. Професията беше обезценена, превърната в чиновническа функция. Остана техниката – без мозък зад нея.
При „Петрохан“ камерите са безсилни. Действието е вътре. В затворено пространство. Това е класическа криминалистика – анализ, профили, връзки. Точно там, където системата вече скърца.
Пресконференцията, която каза повече с поведението си
Съвместната пресконференция на МВР, прокуратурата, Института по криминалистика и съдебна медицина трябваше да внесе яснота. Вместо това показа раздразнение.
Ограничени въпроси.
Напрегнати реакции.
Различен език от различни институции.
Журналистите не бяха партньори. Бяха проблем.
А когато институцията започне да гледа на медиите като на заплаха, значи вече няма контрол над ситуацията.
„На час по лъжичка“ – стратегията, която винаги се проваля
Тази тактика е стара колкото прехода. Да печелиш време, като не казваш нищо конкретно. Само че времето не се печели така. То се губи.
Когато няма рамка:
- слуховете тръгват;
- доверието пада;
- всяка версия изглежда съмнителна.
Кризисната комуникация не значи да разкриеш всичко. Значи да кажеш какво знаеш, какво не знаеш и кога ще има следваща информация. Това не се случи.
Клиничната диагноза
Клиничната комуникационна смърт настъпва, когато:
- Няма лидерство – върхът отсъства.
- Има говорене без смисъл – много думи, малко рамка.
- Има напрежение към медиите – журналистът е враг, не канал.
И трите са налице.
Честта на МВР все още се държи от хората на терен.
Но доверието в МВР се държи от върха.
А когато върхът мълчи, обществото чува едно:
„Няма кой да поеме отговорност.“
Последният въпрос
И остава въпросът, който убива всяка стратегия:
Ако при побой в районно управление мълчиш, защо да говориш при убийства?
Точно тук аналогията с Русе става диагноза.
Мълчанието не е грешка.
То е политика.
И докато тази политика не бъде сменена, всяка камера ще записва, всяка пресконференция ще шумоли, а истината ще идва късно –
като съдебно решение, което никой вече не чака.
Разследваща страница
Каква е вашата реакция?
Д-р Андрей Велчев е главен редактор на Luboslovle.bg, доктор по национална сигурност и политология, магистър по политически мениджмънт и публични политики, както и по масови комуникации от Нов български университет. Той е автор на множество публикации и интервюта в областите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации, както и по теми, свързани с националната и личната сигурност, хибридните войни и съвременните заплахи. Член е на: Съюза на българските журналисти, Асоциацията на полицейските началници, Националния съюз „Безопасност и охрана“, Националната асоциация „Сигурност“






