Участвахте в обучението „Защита на демокрацията“ в Лас Палмас като част от мрежата YEP към Комитета на регионите.
👉 Как изглежда „застрашената демокрация“ през погледа на младите избрани политици в Европа днес?
„Демокрация“ е относително понятие. Нещо, което е демократично за мен, може да бъде тотално тиранично за друг – и обратно. Но съществуват права, които са базови. И тях няма как да погледнем от друг ъгъл.
Ще отговоря за себе си – по степен на важност. Днес според мен застрашената демокрация минава през това, че живеем в сложни времена с геополитически конфликти, климатични промени, времена на експанзивен капитализъм и несигурност.
Като бих искала да акцентирам върху климатичните промени – всеки път, когато решенията за климата се отлагат, а това не се случва рядко, ние, младите хора губим доверие, че системата работи в дългосрочен план. Лично за себе си чувствам, че сякаш бъдещето ми се жертва за някакви краткосрочни печалби. Това поражда в мен желание за промяна, за борба срещу това.
Вие говорите за свят на „див капитализъм, неравенства и несигурност“.
Къде тези процеси се усещат най-силно на местно ниво в България?
Абсолютно навсякъде. Като започнем от квартала, в който живея, минем през населеното място, областта и стигнем до цялата държава. Ежедневно! Икономическата несигурност и социалните неравенства са неща, които могат да определят животи.
Когато в родината ти младите хора са с образование, но трудно намират работа, с която да се издържат; Когато наемите са високи, а цените на жилищата – непосилни за обикновените граждани; Когато на фона на прогресивна инфлация, заплатите остават непроменени (едни от най-ниските в ЕС); Когато здравеопазването се превръща в търговски процес… Тогава бъдещето изглежда несигурно.
Тогава нещо спешно трябва да се промени!
Работите върху резолюция с 10 точки за демократичните ценности.
Кои са трите най-важни принципа в тази резолюция и защо?
Всичките 10 точки са важни, обхващайки различни области. Ако трябва да ги степенувам субективно, по свое усмотрение, бих акцентирала на идеята всички образователни институции (университети, училища, детски градини) и спортни клубове, т.е. обществени места за подрастващи (и не само) да инициират ден, в който да организират дейности по темата за свободата и правото на избор. Това е призив към изграждане на политическа грамотност, критично мислене и гражданско доверие и то в ранна възраст.
Други ключово важни неща, които да се предприемат като мерки в резолюцията, са свързани с борбата срещу насилието и агресията във всичките им форми и противодействието срещу дезинформацията.
Срещата „A Europe that has your back“ обединява социалистически формации на европейско ниво.
Какво означава на практика „Европа, която те подкрепя“ за един обикновен гражданин?
Европа, която те подкрепя“, на практика означава Европейски съюз, който се намесва там, където хората реално живеят и работят – т.е. в общините, в регионите. Това е Европа, която инвестира в достъпни жилища, в качествени публични услуги, сигурни работни места и по-малко неравенства между център и периферия. На срещата в Лас Палмас по-рано през януари ясно заявихме, че кохезионната политика трябва да остане гръбнакът на ЕС, защото тя превръща европейските решения в конкретни резултати за гражданите. Например по-добър транспорт, образование, здравеопазване и икономически възможности на местно ниво. Като европейски социалист и участник в международната програма „Млади избрани политици“ към Комитета на регионите в ЕС, вярвам, че силна Европа се изгражда отдолу нагоре – чрез овластени региони, социална справедливост и демокрация, която защитава хората, а не просто абстрактни интереси. И най-важното – действия, не само думи, думи, думи… („Дела трябват, а не думи.“) За мен обаче най-важна остава екологичната тематика – защото Европа, която истински подкрепя гражданите си, е Европа, която инвестира в чиста околна среда, устойчиви градове и справедлив зелен преход, от който никой регион и нито един човек не е изключен.
Кохезионната политика беше сред водещите теми.
Има ли опасност по-малките региони и общини да останат „на опашката“ при новата финансова рамка на ЕС?
Всъщност, да. Има такава реална опасност. Обяснявам – в новата МФР (Многогодишна финансова рамка) на ЕС за периода 2028-2034г. с едно от предложенията на Европейската комисия (ЕК) се цели засилване на централизацията в това отношение. Това означава обединяване на средства от различните фондове и по-тясно специализираните програми в по-малко такива, които да се управляват от държавата, а не да кандидатстват отделните общини или населени места. Това е огромен проблем за регионите, защото на практика означава, че решенията ще се вземат на национално ниво – в рамките на национални пакети политики, а не през директни канали към местните власти.
Дебатът около финансовата рамка също така включва и въпроси за бъдещето на кохезионната политика, която е основния инструмент за намаляване регионалните различия и подпомагане развитието на по-слабо развитите региони. Ако бъде намалена самостоятелността на действия на регионите или увеличена ролята на националните програми за управление на фондове, съществува риск по-малките общини с ограничен достъп до национални структури да останат по-назад в конкуренцията за ресурси. Това ще застраши принципа на партньорство и локален демократичен контрол.
Затова нашата позиция от Партията на европейските социалисти е в подкрепа на засилена децентрализация за регионите, достъпни и прозрачни процедури за кандидатстване за средства, запазване на партньорския модел и по-добра подкрепа за административните капацитети на общините.
Земеделието и достъпните субсидии също са били акцент.
Как да се гарантира, че европейските средства достигат до реалните малки производители, а не се концентрират в големи структури?
Съгласна съм, че в сферата на земеделието най-важният въпрос не е просто какви средства се отпускат, а до кого реално достигат те. Нашата позиция на ПЕС относно земеделските субсидии е, че те трябва да стигат до истинските производители – хората, които работят земята, отглеждат растения и животни и създават продукция, а не до фиктивни фирми и т.нар. „диванни фермери“.
Затова ПЕС последователно защитава ясна дефиниция за „активен земеделски стопанин“, при която подпомагане получават само онези, които могат да докажат реална земеделска дейност и доход от нея. Средствата не бива да се разпиляват, а да се насочват към хората, за които земеделието е поминък, а не схема.
Друг ключов елемент е въвеждането на таван и дегресия на директните плащания, за да се сложи край на концентрацията на субсидии в ръцете на малцина. Така повече ресурс остава за малките и средни стопанства, за семейните ферми и за младите земеделци – именно гръбнакът на българското село. Подкрепяме и обвързаната подкрепа с реално производство, особено в чувствителни сектори като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, където има труд, добавена стойност и заетост, а не просто декларирани площи.
Гаранция за справедливо разпределение са и строгият контрол и пълната прозрачност като мониторинг, дигитални проверки и публична информация за това кой получава субсидии и на какво основание. Когато обществото знае къде отиват средствата, злоупотребите намаляват.
За ПЕС земеделската политика не е счетоводна операция, а истинска социална инвестиция – в хората, в регионите и в продоволствената сигурност. Само когато субсидиите стигат до реалните производители, те изпълняват целите си за жизнени села, работещо земеделие и справедлива подкрепа за труда.
Социалната политика и жилищните фондове стават все по-ключова тема в ЕС.
Говорим ли за нов европейски модел на социални жилища?
Да. Европейските социалисти поддържаме идеята за нов европейски модел на социални и достъпни жилища, който надхвърля сегашния национален подход и се доближава до европейски стандарт, при който жилището се третира като право, а не като стока. Решаването на кризата с недостъпните жилища изисква координирани действия на европейско ниво, не само на национално, регионално или общинско. Партията активно подкрепя Европейския план за достъпни жилища, който предвижда значителни инвестиции, регулиране на спекулацията и подкрепа за строителство на социални и обществено достъпни жилища, които да са качествени, енергийно ефективни и на разумни цени. Това включва механизми за ограничаване на спекулативни практики като краткосрочните наеми и тоталното капитализиране на жилищния пазар, както и насърчаване на публични и кооперативни модели на собственост и управление. Акцентираме върху това, жилището да бъде признато като основно човешко право, което трябва да бъде защитено и обезпечено от европейските политики чрез целенасочено финансиране и законодателни инициативи, вместо да се оставя изцяло на пазара и пазарните механизми.
Справедливият зелен преход често разделя обществата.
Как да убедим хората, че „зеленото“ не е лукс, а социална необходимост?
Справедливият зелен преход поражда напрежение, защото много хора го възприемат като нещо наложено отвън и платено от тези, които и без това се справят най-трудно. За да бъде приет, той трябва да бъде разказан не като неравностойна битка за климата, а като отговор на съвсем конкретни социални проблеми. Зелените политики не са въпрос на лукс или идеология, а на здраве, сигурност и достоен живот. Чистият въздух, по-ниските сметки за енергия, защитата от горещини и наводненията са теми, които засягат пряко ежедневието на хората, особено на най-уязвимите.
Недоверието към зеления преход често идва от усещането за несправедливост – че обикновените хора плащат цената, докато ползите отиват при големи компании или по-заможни групи. Затова убеждаването минава през ясна и видима справедливост – помощите и инвестициите да стигат първо до домакинствата с ниски доходи, до работниците в застрашени сектори и до региони, които изостават. Когато хората видят, че преходът намалява разходите им, създава местни работни места и подобрява средата, в която живеят, той престава да изглежда като заплаха.
Също толкова важно е да се говори честно за страховете – от загуба на работа, от по-високи цени, от несигурно бъдеще. Отричането на тези страхове само задълбочава разделението. Признаването им и търсенето на решения заедно с хората изгражда доверие. Зеленият преход може да бъде убедителен само ако е представен като процес, който работи за хората, а не срещу тях, и ако ясно показва, че чистата енергия, здравословната среда и устойчивата икономика са основа на социалната справедливост, а не привилегия за малцина.
Обсъждали сте Многогодишната финансова рамка 2028–2034.
Кои политики са застрашени от недофинансиране според вас?
Като член на БСП, която е част от групата на Партията на европейските социалисти, на срещата в Лас Палмас, Канарските острови, разбира се обсъждахме Многогодишната финансова рамка именно през призмата на политическите рискове от недофинансиране. Моето усещане е, че най-застрашени са онези политики, които държат социалната и териториалната кохезия на Съюза, но нямат силно лоби зад себе си. Кохезионната политика и социалните фондове рискуват да бъдат притиснати между нови приоритети като отбрана, миграция и геополитическа сигурност, въпреки че именно те смекчават неравенствата и поддържат доверието в европейския проект. Същото важи и за справедливия зелен преход. Без достатъчно средства за енергийна ефективност, преквалификация и подкрепа за уязвими региони, климатичните цели ще останат на хартия и ще задълбочат социалното разделение.
Чувствате се „заредена и вдъхновена“.
Как се превръща европейската енергия в реални решения на местно ниво?
С много работа, постоянство и мотивация. Европейската енергия се превръща в реални решения на местно ниво тогава, когато европейските политики и средства срещнат конкретните нужди на хората и ясна отговорност на местната власт. Като общински съветник виждам ролята си именно в това – да бъда преводач между големите европейски цели и ежедневните проблеми в кварталите, училищата, жилищните сгради и местната икономика. За хората Европа не е стратегия или регламент, а дали сметката за ток е поносима, дали детето диша чист въздух и дали има перспектива за работа в родния град.
Европейската енергия става реална, когато инвестициите в енергийна ефективност достигат до панелните блокове и общинските сгради, когато средствата за зелен преход се използват за по-добър градски транспорт, повече зелени площи и по-ниски разходи за общинските услуги. Това не става автоматично. Изисква активна местна политика, добро планиране и ясни приоритети, които поставят социалния ефект на първо място, а не усвояването на средства самоцелно.
Местното ниво е и мястото, където се решава дали европейските политики ще бъдат приети или отхвърлени от обществото. Ако хората видят конкретна полза, например по-топли домове, по-чист въздух, нови работни места, те започват да вярват, че Европа работи за тях. Ако не я видят, недоверието расте. Затова за мен е важно общините да имат реален капацитет и свобода да прилагат европейските програми така, че да отговарят на местния контекст.
В крайна сметка европейската енергия се измерва в решения, които подобряват живота на хората. Но тук и сега. А не в някакъв абстрактен бъдещ момент. Задачата на местната власт е да гарантира, че тези решения са справедливи, видими и устойчиви, защото именно на местно ниво се решава дали европейският проект има смисъл за гражданите.
Вие сте част от ново поколение политици.
Какво прави младите лидери по-различни в подхода към демокрацията?
Младите лидери подхождаме към демокрацията по по-различен начин най-вече защото растем в условия на постоянна криза, бързи промени и дигитализация. За нас демокрацията, свободата да избираш, е процес, който трябва непрекъснато да доказва, че работи. Определено сме по-чувствителни към теми като прозрачност, участие и реално въздействие, а не само към формалните институционални процедури.
Възприемаме демокрацията по-малко йерархично и по-отворено. Вместо еднопосочна комуникация търсим пряка обратна връзка. Лично аз самата съм в нон-стоп комуникация с всеки, който е гласувал за мен. Например преди да направя предложенията си за обекти в общинския бюджет за всяка съответна година, се допитвам до избирателите ми – от какво имате нужда, това ок ли е, това харесва ли ви… За мен легитимността не идва само от изборния резултат, а от постоянния диалог с тях.
Разбира се, с мен се свързват не само хора, които са гласували за мен. В диалог съм с различни граждани, членувам в множество групи по квартали, по интереси, за каузи – както виртуални, така и реални. Опитът ми показва, че именно това е пътят кум успешните действия за благото на хората.
Ако трябва да обобщите с едно изречение –
Каква Европа искате да видят младите хора след 10 години?
Европа, която не говори на младите, а действа с тях – справедлива, зелена и социално сигурна, в която бъдещето не изисква напускане, а дава причина да останеш!
„Да бъдеш гласът на природата“ – екологията като лична мисия и политическа кауза
Каква е вашата реакция?
