Допълнително предизвикателство са натрупаните български стотинки
Осем дни след въвеждането на еврото в България ежедневието на търговци и клиенти продължава да се пренарежда. Извън техническите въпроси и първоначалните затруднения, все по-често се поставя въпросът кога хората ще усетят реалните ползи – повишена покупателна способност, икономически „ефект на догонване“ и по-лесни разплащания. Каква е реалността на терен в един малък хранителен магазин в Монтана, който посрещна еврото с известни притеснения? Още преди въвеждането на еврото собственикът на магазинчето – Камен Аврамов – предупреди, че най-сериозният проблем вероятно ще бъде връщането на ресто. Осем дни по-късно той потвърждава: именно там са и най-големите трудности. По думите му около три дни са били необходими само за смяната на етикетите – първо цените в евро, след това и в левове. Магазинът е отворил още на 1 януари, но е работил с намалено работно време, за да може екипът да се адаптира към новите правила. „Държавата си свърши работата – имаше добра информационна кампания. Всеки знае правата си като клиент и задълженията на търговеца. Но на практика, на терен, нещата стоят по-различно“, казва Аврамов. Според търговеца магазинът в първите дни често е изглеждал като обменно бюро. Клиенти са плащали с едри левови банкноти – 50 и 100 лева – и са очаквали ресто в евро. „Имаш ограничен ресурс. До обяд връщаш, после вдигаш ръце и чакаш нови постъпления. Малък цирк е цялата работа, но мисля, че с времето ще отшуми“, споделя той. Най-големият проблем остават дребните евро монети – 1, 2 и 5 евроцента, както и банкнотата от 5 евро. „Като няма 5 евро, връщаш по 2 и 1, а те свършват много бързо. Има хора, които чакат по 10 минути за ресто“. Допълнително предизвикателство са натрупаните български стотинки – по негови сметки между 15 и 16 килограма, които предстои да бъдат обменени в банка. „Ако искате, направете репортаж, когато ги носим. Да видим колко време ще отнеме и какво ще е отношението към човека, който ги е занесъл“, казва с усмивка собственикът.
Как пазаруват хората: и в лева, и в евро
Анкета сред жители на Монтана показва, че периодът на двойно обращение продължава да създава смесени практики. Част от хората все още пазаруват само с левове, защото искат първо да ги изхарчат. Други използват и двете валути, според наличността. Рестото често се връща в левове, въпреки че по закон трябва да е в евро – обикновено заради липса на дребни монети. Повечето клиенти признават, че внимателно проверяват рестото си, а някои разчитат на бързи сметки наум, без приложения или калкулатори. Въпреки объркването, масова паника няма. Хората приемат преходния период с разбиране, а проблемите с банкомати и ресто постепенно намаляват. И така, адаптацията продължава, най-вече за малките търговци. Докато големите икономически ефекти тепърва се обсъждат, ежедневната математика на касата остава най-осезаемото изпитание за еврото в България.
В студиото на „Здравей, България“ изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов и главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов анализираха процеса – от техническите детайли до голямата картина за доходите, цените и икономическия растеж. Според Добрин Иванов въвеждането на еврото върви по план, без сериозни системни проблеми. По думите му именно дългият подготвителен период – над две години – е ключов за спокойния старт. „Нашите наблюдения съвпадат с тези на Координационния съвет – процесът тече гладко и плавно. Подготовката на банковата система и държавните институции беше солидна и полезна“, обясни той. Иванов подчерта, че паричната политика и техническата обмяна са основно задължение на Българската народна банка и търговските банки, а търговската мрежа и частният сектор имат подпомагаща роля. Именно върху тях обаче в първите дни се струпват най-осезаемите практически затруднения. Лъчезар Богданов направи сравнение с Хърватия, която въведе еврото преди три години. Там в първите дни едва 70% от банкоматите са работили с евро, докато в България почти всички са били заредени още от първия ден. „Това означава, че всеки човек, който отиде да тегли кеш, вече получава евро. Банковата система се справи много добре“, смята той. Според него страната ни следва естествен модел на преход, при който около 7–8-ия ден между 60 и 70% от плащанията вече са в евро, което постепенно захранва и търговците с новата валута. Богданов обясни и механизма, по който левовете бързо ще напуснат ежедневното обращение. „Всеки търговец, който в края на деня има левове в касата, ги носи в банката. Те излизат от обращение. Дори да връщат левове като ресто, те намаляват математически“, допълни той. Според него дори по-дългият период на двойно обращение в България не крие риск и няма нужда от удължаване, както показва и опитът на други държави. Една от големите теми преди въвеждането на еврото бяха опасенията от поскъпване. Добрин Иванов заяви, че засега масови нарушения не се наблюдават: „Търговците коректно превалутираха цените. Контролните органи са на терен, всички сигнали се проверяват и няма големи нарушения на закона“. Според него дори политическата нестабилност в края на годината не е довела до блокиране на институциите, както често се е случвало в миналото. Лъчезар Богданов очерта ясно разграничение между стоки и услуги. Докато при стоките конкуренцията ограничава възможностите за рязко вдигане на цени, при услугите ситуацията е различна. „При услугите с личен труд и при по-слаба конкуренция – там има по-голям риск. Ако си единствената дискотека или ресторант в малък град, хората нямат алтернатива“, посочи той. Богданов допълни, че ръстът на заплатите – средно 12,6% за миналата година – е основният двигател на поскъпването при услугите и на инфлацията през последните месеци. И двамата експерти бяха категорични, че еврото не прави хората по-богати за един ден. То е предпоставка, а не гаранция за по-бърз икономически растеж. „Членството в еврозоната е условие за повече инвестиции, по-висока продуктивност и по-бърз растеж – но това зависи от икономическата и бюджетната политика, от стабилността и върховенството на правото“, подчерта Богданов. По думите му България е достигнала около 66% от средното европейско ниво на покупателна способност, а при запазване на сегашните темпове може да премине границата от 70% в следващите една-две години. Като най-ранен измерим ефект от членството в еврозоната експертите посочиха възможно повишаване на кредитния рейтинг на страната. Но ключът за дългосрочен успех остава доверието. „Инвестициите идват там, където има стабилност, предвидима политика и сигурност за бизнеса. Еврото е още една отметка в правилната посока, но не решава всичко“, обобщи Лъчезар Богданов.
Каква е вашата реакция?
