Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На годишнината от рождението на Христо Ботев не отбелязваме просто дата в календара. Покланяме се пред мярката за чест, която той остави като завет – тежък, неудобен и безкомпромисен към всяка форма на малодушие, лицемерие и национално примирение.
Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Христо Ботев живя кратко, но изключително пълнокръвно – живот, в който думите никога не бяха по-леки от делата. Поет, публицист, революционер – той не прие да бъде „глас без тяло“ или „перо без отговорност“. За Ботев честта не беше абстрактна добродетел, а ежедневен избор, често водещ към саможертва.
Честта – като лична и национална отговорност
В публицистиката на Ботев няма заобикалки. Той назовава нещата с истинските им имена – робството, духовната леност, страха, продажничеството. Но най-вече – самодоволството, което убива народите отвътре. За него свободата не е подарък, а морално завоевание, което започва от вътрешното освобождение на човека.
Ботев мрази фалша. Мрази показния патриотизъм без риск и без жертва. И затова остава болезнено актуален и днес – във време, в което думите често заменят делата, а героите се свеждат до удобни цитати.
Делото – когато думите слизат от хартията
През май 1876 г. Христо Ботев доказва, че поезията може да се превърне в действие. Слиза от страниците и се качва на „Радецки“, за да поеме по пътя, от който няма връщане. Не защото не е знаел цената, а защото я е знаел твърде добре.
Неговото дело не е военна победа, а морална висота, която и днес трудно достигаме. То е въпрос към всяко поколение българи: Какво сте готови да защитите, когато това ви струва лично удобство, сигурност или спокойствие?
Ботев днес – не икона, а изпит
Да сведем Ботев до паметник или ритуално поднасяне на венци означава да го обезсмислим. Той не е за тържествени речи, а за лична равносметка. Не е за украса на учебници, а за съвестта на обществото.
В свят на компромиси, Христо Ботев остава неудобен. И точно затова – необходим.
Защото народ, който забравя, че свободата има цена, рано или късно започва да я губи.
Любословие.БГ
Паметта не е минало. Тя е отговорност.
Ако .
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






