В свят, в който корпоративните лидери често получават милиони, докато служителите се сблъскват с несигурност на работните си места, историята на Харука Нишимацу, бивш главен изпълнителен директор на Japan Airlines, се откроява като рядък и силен пример за морал, отговорност и човешко лидерство.
По време на тежка финансова криза, която заплашва компанията с масови съкращения, Нишимацу взема извънредно и нетипично решение – намалява собствената си заплата до ниво, по-ниско от това на много пилоти. Вместо да прехвърли тежестта върху служителите, той избира сам да понесе жертвата.
Жестовете му не спират дотук. Бившият CEO започва да пътува до работа с обществен транспорт, носи евтини костюми и се храни в служебната столова редом до механици, стюардеси и друг персонал. Философията му е ясна и последователна – лидерите не трябва да се крият зад затворени врати, докато хората им понасят трудностите.
Като споделя същите лишения и ежедневие със своя екип, Нишимацу успява да възстанови доверието в компания, изправена пред един от най-мрачните периоди в историята си. Според служители, преживели кризата, уважението към него остава дълбоко и до днес.
Този стил на управление допринася за стабилизирането на Japan Airlines в бурните години и оставя траен отпечатък в корпоративната култура. За Нишимацу най-големият капитал на една компания са хората – и нито един лидер не заслужава комфорт, ако екипът му страда.
В епоха на задълбочаващо се социално и икономическо неравенство, тази история остава силно напомняне: истинското лидерство не се измерва с бонуси и печалби, а със съпричастност, почтеност и личен пример.
Каква е вашата реакция?
