Само фермерите с до 1500 дка ще си вземат пълната субсидия за обработваната земя след 2027 г. Това предвиждат плановете на Европейската комисия за Общата селскостопанска политика за следващия програмен период 2028-2034 г. Те бяха представени на конференция в София от директора в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Марио Милушев.
Брюксел на практика рязко ограничава подпомагането на големите ферми, за които от години е критикуван, че най-богатите 5% вземат лъвския пай от директните плащания. Намаление от парите ще имат всички, които трябва да получат повече от 20 000 евро годишно. Например, на този, който по сметките излиза, че трябва да вземе 30 000 евро, сумата му ще бъде намалена до 27 500 евро. Въвеждането на дегресивни тавани, които са задължителни за всички държави-членки е една от предлаганите новости в ОСП. България е една от страните, които още от 2023 г. прилага таван, но само за сумите над 100 000 евро и то намалени с разходите на земеделците за заплати и осигуровки.
Без ограничение остава само базисното плащане до 20 000 евро. Достигането му ще става при обработване и заявяване на малко над 1500 дка. Причината е, че друга от предлаганите мерки е директната субсидия в ЕС да е минимум 130 и максимум 240 иде бъде между страни след 2027 г. евро на хектар. Това означава, че ще се вдигне с около 40% ставката за българските фермери, които за тази година получиха, през миналата седмица базово плащане от 181,89 лева/ха.
Общото подпомагане на дохода за устойчивост (ОПДУ) или старото единно плащане на площ (СЕПП) пак си сменя името и вече става ПНОППД (Прогресивно намаляващо, основано на площ подпомагане на доходите).
Още за предложенията на ЕК за промени в Общата селскостопанска политика Тихомир ТОНЧЕВ
Само фермерите с под 1500 дка ще вземат пълната субсидия за обработваната земя след
2027 г. Това предвиждат плановете на Европейската комисия за Общата селскостопанска политика за следващия програмен период 20282034 г. Те бяха представени на конференция в София от директора в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Марио Милушев. Брюксел на практика рязко ограничава подпомагането на големите ферми, за които от години е критикуван, че найбогатите 5% вземат лъвския пай от директните плащания.
Намаление от парите ще имат всички, които трябва да получат повече от 20 000 евро
годишно Например, на този, който по сметките излиза, че трябва да вземе 30 000 евро, сумата му ще бъде намалена до 27 500 евро.
Въвеждането на дегресивни тавани, които са задължителни за всички държави членки е една от предлаганите новости в ОСП. България е една от страните, които и сега прилага таван, но само за сумите над 100 000 евро и то намалени с разходите на земеделците за заплати и осигуровки.
Без ограничение остава само базисното плащане до 20 000 евро, като достигането му ще става при обработване и заявяване на малко над 1500 дка. Причината е, че друга от предлаганите мерки е директната субсидия в ЕС да е минимум 130 и максимум 240 евро на хектар. Това означава, че ще се вдигне с около 40% ставката за българските фермери, които за тази година получиха през миналата седмица базово плащане от 181,89 лева/ха.
Общото подпомагане на дохода за устойчивост (ОПДУ) или старото единно плащане на площ (СЕПП) пак си сменя името и вече става ПНОППД (Прогресивно намаляващо, основано на площ подпомагане на доходите).
Дегресивните тавани, които се предлагат от ЕК за годишно плащане на производител са следните:
s До 20 000 евро – без намаление;
s Между 20 и 50 хил. евро – частта надхвърляща 20 000 евро се намалява с 25%;
/ Между 50 и 75 хил. евро – частта над 50 000 евро се намалява с 50%;
* Над 75 000 евро частта, надхвърляща 75 000 евро се намалява със 75%;
s Абсолютен таван от 100 000 евро – това е максимумът ПНОППД, който може да получи 1 земеделски производител за една година.
Ето и няколко конкретни примери: ако сметките показват, че фермер трябва да получи 30 000 евро като се умножи новата ставка на ПНОППД по обработваните декари/хектари, то неговата сума ще бъде намалена до 27 500 евро, които ще му бъдат преведени (€20 000+ 10 000×0,75). При изчислена субсидия от 60 000 евро
реалната намалена сума пада до 47 500 евро
(€20 000 + 30 000 X 0,75 + 10 000×0,5).
Ако базисното плащане се получава 100 000 евро, то се предлага след 2027 г. да бъде намалено до 61 250 евро (€20 000 + 30 000 х 0,75 + 25 000 х 0,5 + 25 000 х 0,25). При още по-голяма ферма, за която изчисленото плащане е 280 000 евро, то тя ще вземе само максимума от 100 000 евро след
прогресивното намаляване (€20 000 + 30 000 х 0,75 + 25 000 х 0,5 + 205 000×0,25) = 106 205 евро, но след абсолютното ограничение остават 100 000 евро.
И още две важни промени, които предлага ЕК от 2028 г.:
директни плащания да не получават фермери в
пенсионна възраст и не е предвидено засега сумата на базовото плащане да се намалява с разходите за заплати и осигуровки.
„Предложеното дегресивно плащане от ЕК е твърде амбициозно – с твърде ниски нива на таваните, ние сме по-скоро за запазване на сегашните правила“, коментира зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев, в чийто ресор са директните плащания на площ. България ще отстоява и запазването на намалението на крайните суми с разходите за заплати и осигуровки. Страната ни е против и изключването насила на фермерите в пенсионна възраст.
„Предлага се генерална промяна, надскача нашите представи, това
ще е огромно предизвикателство“, заяви още зам.-министър Янчев. Особено за администрацията, която 5 г. наваксва изоставането при прилагане на Стратегическия план, сега трябва да работи с напълно променена философия.
Според Марио Милушев обаче ограниченията за по-големите стопанства са неизбежни. Дори имало силни гласове в Германия, защо изобщо трябва да има плащания към ферми с над 500 хектара. В България статистиката показвала огромна тенденция към окрупняване, а това водело до загуба на работни места и изчезване на села. Например между 2010 и 2023 г. фермерите у нас са намалели със 71%, но с 240 на сто се увеличава средният размер на стопанство – от 12 на 41 хектара. При обработваната земя на практика няма промяна, тоест производството не намалява, а само се окрупнява
Освен това подкрепата на дохода на фермерите се основава на данните, че и след нея те вземат 70% от заплащането в другите сектори и, ако се подпомагат стопанства, които са устойчиви и имат икономии от мащаба се губи изцяло смисъла, коментира Милушев.
Каква е вашата реакция?
