Изглежда, че преди век администрацията на Барак Обама приписва късометражната Зелена революция на Иран от 2009 г. и еднакво злощастната Арабска пролет от 2011 г. в Twitter. Обама основава своя техно-утопизъм на очакването, че цензурата би била невъзможна в ерата на смартфоните. Автокрациите навсякъде биха били безсилни да потискат несъгласието.
Като първи президент на САЩ, който интегрира социалните медии в предизборната си кампания, оптимизмът на Обама беше разбираем. В онези дни Facebook се разглеждаше като сила за добро. Колко наивно изглежда днес. Миналата седмица се озовах да кимвам, когато Спенсър Кокс, републиканският губернатор на Юта, изписа реалността. „Социалните медии са рак в нашето общество в момента“, каза той. „Бих насърчил хората да излязат, да изключват, да докосват трева, да прегръщат член на семейството, да излязат и да правят добро в общността.“ Съветът на Кокс е толкова безполезен, колкото и добронамереният. Нашите демокрации са пристрастени към социалните медии.
Съвместими ли са? Съмнявам се. Когато Интернет избухна в края на 90-те години, беше обичайно да се чуят сравнения между световната мрежа и печатната революция на Запада от 16 век. Точно както разпространението на книги даде на обществата инструментите за разбиване на удушението на средновековната църква при ученето, интернет ще постави световните знания в дланта на нашите ръце. Всеки от тях щяхме да се разхождаме с библиотеката на Конгреса в джобовете си. Смартфонът би бил толкова голям шпор за просветление, колкото печатните преси бяха преди половин хилядолетие.
В нашите пристрастия да видим присъщо добро в това, което е ново, обаче, направихме хеш на историята. Печатната революция предизвика 30 -годишната война в Европа – най -мрачната фаза в нейната история преди 20 век. За да бъдем сигурни, че поколението на война, мор и глад (твърдейки, че 12 млн. Живот според някои оценки) завършват с Договора от Уестфалия от 1648 г., който роди съвременната национална държава и стандартите на дипломатическата толерантност. Но ние забравихме какво дойде преди. Обикновено го правим.
Страхувам се, че се поддаваме на подобна амнезия с AI. Хипът за това, което тези големи езикови модели могат да направят за нас, силно озвучава ранните претенции за социалните медии. Може би ще получим надзирател, който може да премахне светската работа и да ни освободи, за да бъдем по -креативни и хора. Също толкова вероятно обаче е, че студентите вече няма да си правят труда да четат, когато могат да помолят Chatgpt да обобщи учебниците си за 10 секунди.
Дълбоката телеология на Запада-идеята, че човечеството е по линеен път нагоре-ни казва, че всеки нов технологичен шок е напредък. Страхът ми е, че AI е също толкова вероятно да ни отведе пълен кръг преди революцията в печат и да създаде нова пост-литератна възраст. Четенето се превръща в навик на малцинството на свещеническите касти – все по -без значение и неразбираемо за мнозинството. Сред групата на връстниците на дъщеря ми, запалените четци на книги се виждат по същия начин, по който моето поколение гледаше съкрушители на печати или наблюдатели на птици. Любовта към книгите е ексцентрично хоби.
Изкужаващо е да хвърлим ръцете си и да обявим: „Видяхме врага и това сме ние.“ Но това е ченге. Древните виждаха човечеството като полу-звяр, полу-ангел, който според мен е правилно. Ние не сме нито добри, нито лоши, но способни на всеки. Склонен съм да виждам философските милиардери на Силиконовата долина като накланящи се към тъмната страна в техните все по-богоподобни претенции за това, което правят. Същите компании, които въоръжаваха нашите влечуги мозъци, като приоритизират емоцията над разума, сега премахват всички препятствия към AI Gold Rush. ; Уви, същите тези фигури са толкова токсикирали политическото ни пространство, че в днешно време е трудно да се представи колективното вземане на решения. Попитах Грок на Елон Мъск дали демокрацията и социалните медии са съвместими. Бях приятно изненадан от неговата откровеност. „Проучванията, като едно от MIT през 2018 г., показват, че фалшивата информация се разпространява по -бързо от истината на платформи като Twitter поради емоционалната си привлекателност и новост“, заяви AI платформата на Musk. „Алгоритмите често дават приоритет на ангажираността над точността, която може да изкриви обществения дискурс и да подкопае информираното вземане на решения, крайъгълен камък на демокрацията.“
Бих казал малко по -брутално от Грок. За да оцелеят нашите демокрации, трябва да прескочим 30 -годишната си война и да стигнем направо към Вестфализма. Превръщам тази седмица към мъдреца Ричард Уотърс, който е главен източник на прозрение на FT за Силиконовата долина от много години. Ричард, прав ли съм да видя в AI преиграване на социалните медии, освен в далеч по -драматичен мащаб? Ако е така, какво можем да направим?
Каква е вашата реакция?
