На 6 септември 1885 г. България направи чудо – съедини се въпреки султана, въпреки великите сили, въпреки собствените си страхове. Днес, 140 години по-късно, ние пак сме съединени – но в абсурдите.
Съединени сме в това, че полицията ни се бие по кръчмите, а началниците ѝ ги бият по улиците. Съединени сме в пожари, които изяждат горите, докато институциите броят маркучите. Съединени сме в търсенето на „евро пантера или пума“ – митично животно, което май е избягало заедно със справедливостта и правосъдието.
Съединени сме в прокурори, които крият синове, сякаш сме в сапунена опера от Перник, само че с държавен бюджет. Съединени сме и в мисиите в Пекин, където Атанас Зафиров дефилира с китайски дънки и маратонки – истински културен мост между „АлиЕкспрес“ и Министерския съвет.
Имаме и министър на водата – велик наблюдател, който гледа безучастно как кметовете поливат градинките и пускат фонтани, докато селяните биват мъмрени, че поливат домати и краставици, за да преживяват. Същият сценарий като в басня: на площада фонтан, в селото – сух кладенец.
А за да бъде пълна хармонията – министърът на енергетиката май готви забрана на варенето на ракия и буркани със зимнина (разточителство на ток и липсващата енергия която извясяме евтино, а внасяме прекалено скъпо), а земеделският министър иска да спре гроздобера – защо да берем наше, като в магазина и веригите има вносно грозде и вино с етикет „народно, но европейско“.
А народът? Народът е съединен в апатията. За него празниците са тридневен билет до Халкидики, а не повод за размисъл. Защо да се ядосваш, когато можеш да пиеш узо край морето?
И ето така, 140 години след Съединението, България отново пише история: от „Ние можем!“ през 1885-та, до „Ние търпим!“ през 2025-та. Съединени сме – в търпението, в абсурда, в безразличието. Само не и в онова, което празнуваме.
АНДРЕЙ ВЕЛЧЕВ, доктор по политически науки и главен редактор на Любословие.БГ
Каква е вашата реакция?
