Тоблерон не успях да вкуся дълги години и си ми остана голяма болка. Колело нямах и никога не съм имал. Видеокасети имах точно 3 и ги превъртах по 100 пъти… Знам “Сам вкъщи 3” наизуст, защото това беше детската касетка у нас…
Когато пораснах нямах и легло дълго време. Спях на походно легло доста дълго време.
Нямах нито Лего, нито някоя модерна играчка. Имах само един конструктор, който вече ми беше писнал до болка. Още си го пазя впрочем.
Не бях опитвал вкуса на сьомгата може би до завършването ми. Ананас за първи път ядох на корем чак на 20 години в Брюксел.
Знам отлично какво да е нямаш и какво е да се бориш за прехраната си. Знам какво е да си представяш само вкуса на нещо, но да не можеш да го вкусиш…
Именно затова ценя парите толкова много. Никога не бих похарчил пари за неща, които нямат стойност – например цигари, алкохол, наркотици или боклуци, които да събират прах някъде.
И дори когато имам, винаги харча с едно наум, защото толкова години не съм имал, че не мога да се отпусна дори… Знам и че много други хора са така.
Но пък да нямаш означава да цениш. Да цениш всичко, което имаш, и да му се радваш от сърце. Защото, когато имаш всичко като даденост, може би не можеш да се зарадваш искрено…
И все пак, силно се надявам някой ден бъдещото ми дете да има повече от мен. Защото и мизерията не си е работа… Всичко зависи само от нас за това какво ще имаме утре!
А днес е прекрасен ден да изковеш едно добро бъдеще!
Каква е вашата реакция?
