Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен…
Билетът за влака от София до Варна от 7:40 днес (23 юни, понеделник) струваше 64 лв, а до Русе беше „само“ 50 лв. Това е изключително нагло увеличение от 150%. На гишето на гарата ми казаха, че причината за цената е, че влакът е нов. Всъщност нямаше нищо ново във влака, който се състоеше от втора или трета ръка вагони, използвани години в друга държава и после препродадени на нас, когато са станали подходящи за изхвърляне. Килимите по пода бяха забележително мръсни за влак, който иска 64 лв за пътуване, металните кошчета за боклук тракаха, защото са стари и вече са се разхлабили, масите в първия общ вагон не бяха почистени и имаха петна по тях, а седалките в останалите два общи вагона бяха видимо мръсни с множество лекета. Дори в България вече има поне десетина вагона, които са по-луксозни от тези, но цените за пътуване с тях не са надути изкуствено. Така че това не може да е никаква логична причина за инфлация на цените само за един влак. На снимката по-долу може да видите как изглежда отвънка последният вагон на „златния влак“.
На всичкото отгоре пътниците бяха набутани всичките в първия вагон (продадените запазени места бяха само за него), а останалите два и половина вагона стояха абсолютно празни. Според кондуктори, с които говорих, действителната причина за цената била, че влакът е частен. Като е частен кой контролира какви цени си слагат? Не може когато решат да си поставят произволни цени, без каквато и да е причина, и то при положение, че вагоните изобщо не са нови. Също така не личи да е частен по нищо друго освен по огромните неконтролирани цени- билетите се продават от БДЖ, проверяват се от кондуктори на БДЖ и се използва инфраструктурата на БДЖ. Това би означавало, че съответният частник няма никакви разходи, но прибира печалбата, и то при почти тройно увеличение на цените за клиентите. Ако някой държавен служител е сключил подобен малоумен договор, това означава, че отново някой краде пари най-нагло. Но това не трябва да ни изненадва. Не трябва да ни изненадва и липсата на каквито и да е математически умения при формирането на цените на билетите. Защото не е никак справедливо увеличението да е едно и също както за тези, които ползват само този влак от първата до последната спирка, така и за другите, които пътуват със „златния влак“ само донякъде и после се прехвърлят на друг, за да стигнат до дестинацията си. Такъв беше случаят и с мен. Аз пътувах с този влак само до Горна Оряховица, а след това се прехвърлих на друг, още по-мизерен, който ме закара до Русе. Но въпреки това цената на целия ми билет беше увеличена със 150%, също както и за тези, които пътуваха единствено с по-малко мизерния „златен“ влак по целия маршрут от София до Варна. Да ни е честит новият-стар влак, за който трябва да плащаме два пъти и половина повече от вчера. Мисля, че спокойно можем да бойкотираме „златния влак“, като хората спрат да го ползват (аз лично няма да се объркам повече да се кача в него), вместо да позволяват да ги изнудват да плащат безсмислено скъпи билети. (Между другото, при тези цени с автобус ще ви е по-евтино и по-бързо придвижването.)
Като видят, че никой не пътува с този влак или ще трябва да възстановят нормалните цени, или да го спрат от движение, ако алчността е прекалено силна, за да се прокрадне някаква минимална загриженост за клиентите и тяхното финансово положение.
Крайно време е да ни стане пределно ясно като общество, че много неща зависят единствено от обединения ни отпор срещу крадците и лъжците, които си мислят, че ще решават вместо нас как да живеем и колко да плащаме за скапани услуги.
Каква е вашата реакция?
Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен по Социална психология. Още по време на следването си започва да се занимава със спортна и когнитивна психология, мотивационна психология, здравословно хранене и коучинг, както и да провежда проучвания в сферите на етологията, епигенетиката, невропластиката, груповата динамика, поведенческата икономика и социалното инженерство. Понастоящем работи като Лайф коуч и НЛП терапевт, но всяка година отделя време и за практиката си на спасител и плувен инструктор.Въвежда в практиката няколко иновативни психологически техники, като „ходеща терапия“ и комбинация между класически масаж и психотерапия. Автор е на четири научнопопулярни книги и на една двустранна стихосбирка в съавторство с Армен Месропян. Има публикувани статии в списанията „Инсайт” и „Българска наука”.







