Словото има власт – да вдъхновява, да пробужда, да разделя. А понякога – да запечатва духа на едно време. Така звучи и днешният протестен вик: „Искаме си лева!“. Простичка фраза, но натоварена със страхове, памет и надежда. В нея прозира не просто икономически дебат, а битка за идентичност, за суверенитет и за правото на народите да решават сами бъдещето си.
Десетки и стотици българи се събраха пред сградата на Българската народна банка, в сянката на архитектура, носеща белезите на друга епоха, за да защитят – не златния стандарт, а златния символ: левът. Националната валута като последна крепост на усещането за собствена държава. Левът – не просто парична единица, а думичка, която звучи на български и говори на езика на бабите и дядовците ни.
Възгласите „Не на еврото!“, „Оставка!“, „Референдум!“ звучат на фона на Европейския съюз и неговите институции – геополитически, икономически и ценностен проект. Но къде свършва съюзът и започва самостоятелният избор? Къде свършва интеграцията и започва асимилацията?
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов не пропусна да постави драматични акценти. Говори за „икономическа окупация“, за „престъпна еничарска мафия“, за „насилствено въвеждане“ на еврото. Грандиозни думи – спорни за едни, убедителни за други. Те целят да събудят онази дремеща тревога, че някой друг отново решава съдбата на народа, без да го пита.
И тук изниква основният въпрос – не икономическият, а демократичният: може ли такава промяна да се случи без референдум? Ако „лев“ е дума, закодирана в културния и историческия речник на българите, то „евро“ е чужд заем, който някои приемат като шанс, а други – като заплаха. Както всяка дума, така и тя носи своите асоциации, своите конотации. Една част от обществото я чува като „сигурност и стабилност“, друга – като „зависимост и обезличаване“.
Сблъсъкът не е просто между два лагера – той е между два езика на мислене: глобален и национален. И като всяка езикова битка, тя не се води само с аргументи, а и с емоции, с митове, с образи.
Затова нека не подценяваме езика на протеста. Той не е просто уличен шум. Той е отражение на народно вълнение, което, дори да не променя законите, поставя въпроси. А въпросите са началото на всяко истинско гражданско участие.
Да запазим лева или да преминем към еврото? Това може да бъде икономическо решение, но трябва да бъде и културен избор. Избор, направен със слово, с разум и със сърце. И най-вече – с право на глас.
Каква е вашата реакция?
