Надежда Захариева е име ,което няма нужда от много представяне тя е една от най-големите писателки на поезията.Надежда е автор на много любими на българина песни, като „Може би“ на група Сигнал, „Разпилей ме ти цялата“ на Лили Иванова и „Любовта е“ на Хайгашот Агасян.Също така е писала и за Йорданка Христова, Стефка Берова, Силвия Кацарова, Илия Луков и др.През 2015-та г. Надежда Захариева получава голямата награда „Христо Г. Данов” на Министерството на културата за цялостен принос към националната ни книжовност и литература.Последната й книга Наричана накратко Надка“ е с голям интерес посрещната от нейните почитатели и Любословие се свърза с голямата поетеса да разкаже нещо повече за проекта.
Какво съдържа книгата и какво ще прочетат читателите в нея?
Книгата се казва „Наричана накратко Надка“. Тя е по същество автобиографична, но разказана от погледа на вече 80-годишен човек – или, както може да се каже, от „птичи поглед“.
Съдържа едни от най-важните събития в живота ми. Аз, Надежда Захариева, която някога бях 6-г Надка… И както името Надка има много рими, така в Надежда – не намирам такава рима, която да ми харесва. Затова се спрях на Надка.В книгата има стихове и към всяко от тях съм написала по какъв повод е създадено.
На 50 години издадох автобиографична книга, но в нея имаше повече емоции – нормално. А тук има повече разум.
Ти цял живот се занимаваш с поезия. С какви хора си работила през годините, които са те вдъхновявали?
Думата вдъхновение в мое лице няма голям почитател. Стихотворението идва отнякъде – от нещо, което ми се е случило, за да го напиша. А животът ми е свързан с много хора.
Понякога по два пъти седмично имам срещи с читатели и не мога да кажа каква точно роля са изиграли хората в моя живот. Единственият човек, за когото бях готова да стоя на едно място, без да се движа в пространството, се казваше Дамян Дамянов – голям поет, мой съпруг и баща на моите деца. Той имаше голяма нужда от мен и мога да кажа само за него, че беше и ще остане посмъртен във времето.
Правиш ли сега някакви проекти, спектакли, в които да представиш нещо?
Не. Когато ми зададат такъв въпрос, си спомням отговора на един американски актьор, когото попитали за творческите му планове. Той отговорил: „Не карайте Господ да се смее.“
Аз вярвам, че не можем да предвидим бъдещето. Казват: „Събудиш ли се сутрин – запомни, че може и да не замръкнеш. А замръкнеш ли – може и да не осъмнеш.“
Така че аз благодаря на съдбата, че още осъмвам и замръквам, и ми се иска това да продължи още дълго време.
Когато човек губи пари – значи не е загубил всичко. Когато губи здраве – губи много. А когато загуби духа – губи всичко. Надявам се, докато съм жива, духът ми да изпълнява задачата си – да ме държи нащрек.
Канят ли те да участваш в предавания или други събития?
Много рядко ме канят, но и това ме радва. Когато един човек е преекспониран, той омръзва на публиката. Щастлива съм, че от петнайсет години насам имам своя страница в един от най-четените вестници и така общувам с читателите си.
Гледаш ли телевизия? Има ли нещо, което те впечатлява?
Следя новините и коментарните предавания. Избягвам сериали и риалити шоута. Има умни книги, които продължавам да чета. Моят приоритет е умната книга.
Работила си с различни артисти – какъв беше този период?
Имало едно време… Но никой не забеляза, че повече от двайсет години почти не пиша песни. Или ако някой иска да изпее или използва мое стихотворение – пита дали може, и аз разрешавам.Сещам се, че Роси Кирилова нарече последния си албум „Душа на длан“ – по заглавието на книгата, която излезе за моята 75-годишнина. Имам и такова стихотворение, включено в избраните томове, които излязоха преди пет години.
Обаждат ли ти се изпълнители от различни жанрове?
Почти не. Аз остарях и не мога да мисля като младите хора – те мислят по друг начин. Разбирам ги, но не мога да вляза в техния свят, нито пък те – в моя. Те не могат да изпеят мен, а аз не мога да разкажа тях.
Ти си член на журито на „Пирин Фолк“. Разкажи за това сътрудничество.
Да, израснала съм в град Сандански, свързана съм с него. Печелила съм награди там, уважават ме хората и ме канят. Докато съм жива и в движение – не виждам причина да отказвам.
Какво е мнението ти за изпълнителите на фестивала?
В който и да е фестивал – не винаги се раждат хитове. Има песни, които се харесват на публиката. Хубаво е, когато песента, получила награда, е и обичана от хората – за да няма съмнение. Засега журито не се е изложило да награди песен, която никой няма да запее.
Ходиш ли на театър или други културни събития?
По принцип предпочитам да си стоя у дома и да чета. Ходя на концертите на Лили Иванова – с нея ни свързва стара дружба. Понякога, ако имам компания, отивам и на театър.
Но любимото ми занимание е четенето. Човек може да спре на някоя страница, да помисли, да запомни мисъл, ако му хареса.
Някога прочетох мисъл на Артър Милър
Той казва: „Който се страхува да умре, се страхува да живее.“ Аз не се страхувам да живея. Безсмъртието, ако вярваме на старите писания, е за боговете. Хората сме смъртни.
Какви съвети би дала на младите хора?
Никакви съвети не бих дала. Човек е отговорен за съдбата си. Единственото, което бих казала, е: ако могат – да правят добро, но никога да не правят умишлено зло.
Освен четенето, имаш ли друго свободно занимание?
Не, нямам хоби. Винаги съм работила – още от 10-годишна. Помагала съм на дъщеря си в отглеждането на внучката. Когато съм нужна на децата – помагам. Събираме се задружно цялото семейство и всичко празнуваме заедно. И Великден пак ще го отпразнуваме заедно.
Когато нямах пейсмейкър, ходех на Витоша. Сега ми е уморително, затова разходките са в „Дружба“, около езерото.Всички да сме живи и здрави, и да има мир и любов между хората – това е моята мечта.
