Преходът между есента и зимата не е само природен процес, а и символ на социалните, политическите и емоционалните промени, които бележат обществото. Есента, с нейната зрялост и красота, оставя усещане за завършеност, докато зимата носи със себе си усещане за застой, размисъл и често предизвикателства.
Както отбелязвах преди време в друга смоя статия, „Есента ни подготвя за неизбежната тишина на зимата, но същевременно ни напомня за цикличността на живота и надеждата за пролет“. В контекста на днешната България обаче, този преход изглежда по-драматичен, отколкото природата е предвидила.
Политическата есен на България
През последните години политическата обстановка в България прилича на бурна есен – пълна с обещания, които не успяват да се превърнат в „златна реколта“. Вместо това, гражданите често са оставени да се борят с усещането за политическа стагнация и липса на ясна визия за бъдещето.
Както отбелязва в свой трудове доц, Албена Танева, ръководител на катедра „Публична администрация“ в Софийски университет „Свети Климент Охридски“: „политиката в България твърде често остава в капана на собствения си цикъл – безкрайни обещания, краткотрайни решения и липса на дългосрочни стратегии“ (Обществени процеси и управление).
Анекдотично, често се казва: „В България есента свършва, но политическите проблеми са вечни, както зимата в най-студените части на страната.“
Зимата на социалното недоволство
Зимата символизира застой и покой, но за много българи тя е време на социално напрежение, особено когато въпросите за енергетиката, доходите и социалната справедливост изплуват на повърхността.
„Зимата е време, в което обществото трябва да намери топлина в солидарността, но вместо това често се сблъскваме с ледовете на разединението.“ , мислехпо време на анти-правителствените протести преди почти 5 години, но уви всичко си е по старо му…
Пример за това е ситуацията с протестите през последните години, когато гражданите излязоха на улицата в опит да „стоплят“ политическата система. Един популярен анекдот от този период гласеше: „Българските политици най-много се страхуват от две неща – студена зима и горещ народ.“
Анекдоти за политическата обстановка
1. „В България всеки сезон носи нова криза – през пролетта протестите цъфтят, през лятото скандалите узряват, през есента правителствата падат, а през зимата замръзваме.“
2. „В нашата политика есента е време за обещания, а зимата е време за забравяне на обещаното.“
3. „Един политик казал: ‘Ще се грижим за народа, както зимата се грижи за природата.’ Народът попитал: ‘А ще дойде ли пролет?’ Политикът се усмихнал: ‘За нас, да.’“
Изпращането на есента и настъпването на зимата е повече от сезонна промяна – това е време за размисъл, преоценка и подготовка за новото. В контекста на България този преход отразява политическите и социалните реалности, които често остават нерешени.
Както Бих заключил и сега: „Зимата е огледало на душата на обществото – дали ще намерим топлината в солидарността или ще останем в студените окови на безразличието?“
Политическата зима, макар и трудна, може да бъде възможност за обновление и промяна. Защото, както в природата, така и в обществото, след всяка зима идва пролет.
Снимка: https://www.evgenidinev.com/winter_fall/
Каква е вашата реакция?
