Ползването на миналото и носталгията като пропаганда е много опасно и може да се види навсякъде – в България, във Франция, в Унгария, в Европа, в Америка. Изборите, които правим, би трябвало да са избори за бъдеще, а не да се връщаме в най-мрачните години. Това заяви писателят Георги Господинов на пресконференцията, предшестваща официалната церемония по удостояването му с Орден за изкуство и литература, първа степен, в Посолството на Франция в България, предаде репортер на БГНЕС.
„За мен Франция е направена от литература“, каза Георги Господинов и разказа, че за първи път посещава Франция пред 2000 – 2001 г., но още преди това вече е бил в нея чрез книгите, които е чел.
Писателят сподели, че всички френски поети за него са били винаги много близки. „Превер беше един от любимите на младостта ми автор“, каза той и открои също имената на Бодлер, Елюар и други френски класици. „Мари Врина-Николов е видяла българския „Естествен роман“ и е започнала да го превежда без да има издателство. Това е много важен жест“, отбеляза Господинов и показа първото издание на „Естествен роман“.
„Получавайки този орден, аз исках да върна моята благодарност към Франция, първо, защото ме среща с Мари Врина-Николов“, каза още писателят. Известната реплика „Аз сме“ той произнесе и на български, и на френски език.
„Не се чувствам пророк. Започнах романа през 2016 г. и мисля, че всеки от нас можеше за улови тревожността във въздуха, усещането, че нещо предстои. Усещам се като някой, който е уловил тревожност и бърза да предупреди“, сподели Господинов по повод написването на романа „Времеубежище“.
По думите му не е искал да пише наръчник какво ще се случи, а е искал да предупреди.
„Ползването на миналото и носталгията като пропаганда е много опасно и може да се види навсякъде – в България, във Франция, в Унгария, в Европа, в Америка. Изборите, които правим, би трябвало да са избори за бъдеще, а не да се връщаме в най-мрачните години“, категоричен е той.
Това правят писателите, посочи Господинов, като подчерта, че затова пише и своите книги – за да поддържа паметта жива. „Ако приемем, че паметта е мускул, трябва да се упражняваме всеки ден“, обясни той.
Заглавието на романа „Времеубежище“ писателят измисля, когато го завършва – през 2017 г. Негови приятели, които четат текста, му казват, че никой вече няма да разбере връзката между времеубежище и бомбоубежище, за съжаление, обаче, не се оказват прави.
По повод новия му роман „Градинарят и смъртта“, Георги Господинов сподели, че има технологично време, в което трябва да излезеш от една книга. „В момента излизам от тази книга“, каза още той.
Каква е вашата реакция?
