През ноември или декември може да изпълним критерия за инфлация за влизане в еврозоната и след това имаме двуседмичен срок да поискаме влизане в еврозоната от 1 юли 2025 г., каза Людмила Петкова.
Парите за пенсии и здраве трябва да нараснат с 5,4 млрд. лв.
Парламентът трябва да реши
Необходим е дебат с политическите партии, синдикатите и работодателите кои данъци или осигуровки да бъдат увеличени, така че бюджетът за 2025 г. да бъде с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП), каквото е изискването за влизане в еврозоната. Това стана ясно от думите на министъра на финансите Людмила Петкова, която представи анализ за тенденциите в бюджета през последните три години.
При сега действащите закони за следващата година очакванията са приходите в държавната хазна да нараснат с 6,2 млрд. лв., или с 7,7%. Същевременно очакваният ръст на разходите е с 18,1 млрд. лв., или с 18,2%. Допълнително необходимите разходи за заплати в администрацията са 4,4 млрд. лв., за издръжка на администрацията – 2,5 млрд. лв., а за социални плащания и здравеопазване, където влизат и пенсиите – 5,4 млрд. лв. 46,9% от разходите трябва да бъдат за заплати и пенсии, стана ясно от думите на Людмила Петкова.
На проведения Консултативен съвет за национална сигурност е поставен въпросът за увеличение на разходите за отбрана и сигурност до 2,5% от БВП, каза Людмила Петкова. На заседанието служебният премиер Димитър Главчев е поставил въпроса с политическите партии да бъдат обсъдени възможните мерки, за да бъдат намерени най-добрите решения. Целта е да се набележат приходни и разходни мерки, обясни Людмила Петкова. Винаги има решение, варианти има всякакви, заяви тя.
От Министерство на финансите са направили анализ какъв ще бъде ефектът за бюджета от мерки за повишаване на приходите и намаляване на разходите. От НОИ вече представиха анализ с варианти за намаляване на дефицита в бюджета за държавното обществено осигуряване. Те са постепенно вдигане на осигурителните вноски с 5% или ежегодно вдигане на пенсиите само с ръста на инфлацията, вместо с 50% от инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход. Това означава по-малки увеличения на пенсиите през годините.
От КНСБ неотдавна заявиха, че искат 15% данък върху доходите с необлагаем минимум равен на минималната заплата и 15% корпоративен данък, плюс увеличение на данъка върху дивидентите. Редица анализатори се обявиха за въвеждане на прогресивно облагане на доходите и по-висок данък за големите доходи. Вдигане на ДДС би повишило приходите в бюджета, но това е доста непопулярна мярка и може да доведе до по-висока инфлация, което ще ни отдалечи от еврозоната. Общините пък имаха предложение за вдигане на данък сгради.
Необходими са експертни и политически решения за устойчиви публични финанси, каза Людмила Петкова. Тя призова парламентарните партии да разрешат на служебния кабинет да довърши преговорите с Европейската комисия по Плана за възстановяване, за да не загубим милиарди.
Каква е вашата реакция?
