Кой е той
Роден е през 1970 г. в София. Завършва Националната спортна академия. След това работи повече от 23 г. в системата на МВР – от най-ниското ниво до началник-отдел „Пътна полиция“ в ГД „Национална полиция“. Отговарял е за международните отношения на „Пътна полиция“ с Тиспол, сега Роудпол. От 5 г. е експерт в агенцията за безопасност на движението по пътищата.
Г-н Рапчев, на какво се дължат ежедневните инциденти по магистрала „Тракия“?
Автомагистрала „Тракия“ е най-натовареният път в България, особено през летните месеци. Тя се използва освен от жителите на прилежащите градове до нея, също и от транзитно преминаващите гастарбайтери от Европа до Турция, връзка е и с летните курорти. Това създава изключително натоварен трафик, особено в частта до Пловдив и до разклонението за АМ „Марица“. По магистралата се движат и много товарни автомобили, които оказват влияние на останалите участници в движението. Магистралата няма алтернативен маршрут – това я прави път, който трябва да се използва с повишено внимание.
Какви други фактори влияят?
Психологическата нагласа на водачите, че трябва да стигнат за определено време, ги подтиква към прибързани решения. В повечето случаи те остават без последствия и шофьорите ги приемат като норма, но компромисите крият рискове, които водят до тежки ПТП. Много от водачите тръгват уморени и правят уикенд пътувания към морските курорти – това също крие рискове. Монотонното шофиране притъ-пява реакциите. Това важи и за гастарбайтерите, защото магистралата е една от последните им дестинации. Много от тях подценяват умората. Други пътуват в пакет няколко коли, които се движат опасно, за да не се разкъсва колоната им.
Какви съвети бихте дали?
Изборът на скорост е много важен елемент. Много високата скорост и сравнително ниската скорост крият сериозни опасности. Разликата в скоростите е предпоставка за възникване на опасни ситуации. Другото важно е дистанци; много хора подценяват този елемент. Важно е времето за реакция – водачът, който се движи отзад, да има време да реагира, ако се промени обстановката. При движение дълго време с висока скорост възприятията на водача свикват и той не може да прецени каква е безопасната дистанция. Обикновено тя трябва да е между 2 и 3 секунди, взема се неподвижен ориентир.
Правилото за двете секунди е залегнало в шофьорските курсове, но на някои им убягва.
– Информацията за новите водачи е толкова много, те не могат да я научат никога. От друга гледна точка опитът е най-големият учител. Правилното планиране на пътуване винаги дава добра устойчивост на знанията. Обръщам се към тези със съвременните автомобили – те не са сами на пътя и не трябва да пресират останалите участници в движението. Не е задължително всички да се движат с максималната скорост. Тези, които се движат по-бързо от другите, трябва да са много внимателни и да следят ситуацията, като се съобразяват с останалите. Неспазването на дистанция е най-честата причина за ПТП.
Какви са другите причини?
В съвременния живот най-голямата пандемия е разсейването. Всеки се стреми веднага да отговаря на съобщения. Хората, докато пътуват в автомобилите, продължават да работят. Това не трябва да се смесва с управлението на автомобила. Например при движение със 100 км/ч автомобилът минава 28 метра за 1 секунда. Ако се движим със 120 км/ч, изминаваме 33 м/сек, а ако се движим с максималната позволената скорост от 140 км/ч, минаваме почти 40 м/сек – това е половин футболно игрище. Човек никога не си поглежда телефона само за 1 секунда. Представете си какво разстояние преминава автомобилът на сляпо. Ако нещо се случи през това време, водачът не може да реагира адекватно. Няма нищо по-важно от това той или тя да е концентриран и да контролира автомобила и да следи за обкръжаващата среда, включително зад тях, за да реагират адекватно. Разсейване не е само гледане в телефона. Пътниците също могат да разсеят водача. Консумацията на храни и напитки също са част от разсейването, нищо че те не са забранени от закона.
Какви мерки може да се вземат срещу пресиращите шофьори, които присветкват?
–
Ако се движим с ниска дистанция и пресираме, това може да ни направи участници в произшествие, а може и някой по-слабо подготвен водач да се притесни, да направи грешка и да стане тежък инцидент. Трябва да сме толерантни на пътя спрямо всички останали. Отношението ни към останалите водачи следва да е такова, каквото искаме да е към нас. Иначе има глоби по Закона за движение по пътищата (ЗДП). От 2016 г. те са скочили в пъти, това е част от превенцията. Обикновено хората се нервират, че ги пресират. Агресията е другият проблем, който го имаме по магистралите. Хората са изнервени от проблемите, които имат в живота, и ги пренасят при движението си по пътя. Нужно е да сме по-спокоини.
Как може да бъдат обуздани нарушителите?
На някои граждани им стана неприятно от това, че
„Пътна полиция“ купува по-мощни автомобили. Целта е тези коли да се движат в трафика и да спират в движение водачи, които се движат с превишена скорост и пресират. Важно е постепенно с включване на светлините такъв водач да бъде изведен от магистралата. Това не може да се случва в аварийната лента. Още през 2018 г. имахме желание да закупим немаркирани автомобили. Водачите променят поведението си, когато видят полицейска кола. Затова трябва да има немаркирани автомобили, които наблюдават за агресивни водачи. В много други държави има такива – в Германия, Австрия, Швейцария.
Позволява ли инфраструктурата да се движим със 140 км/ч?
Има много места, не само по магистралите, където има проблем с поддръжката. Има участъци, особено по АМ „Тракия“, където не е добро отводняването – в Софийска и началото на Пазарджишка област, спускането при Мухово. Сцеплението на автомобила при мокро е изключително ниско. Тези участъци от години са сигнализирани с пътни знаци, но това не е решение. Трябва да се помисли дългосрочно за разширяване на магистралата.
Интервю на в. България днес 20.08.2024
ГЛЕДАЙТЕ СЪЩО: Какво трябва да знаете, като тръгвате на път?
Каква е вашата реакция?
