„luboslovie.bg“ публикува целия пост без редакторска намеса:
Настъпил е преломният момент, в който работещите българи трябва да защитят правата и интересите си. Да спрат да са пасивни наблюдатели и само да понасят последствията от управленски решения в техен ущърб, без самите те да поемат в ръцете си собствената си съдба. Именно затова взех решение да вляза в битката за предсрочните парламентарни избори.
На местния вот получих огромно доверие. То ми дава увереност, че всичко, което предлагах в кампанията в София, е възможно да се случи на национално ниво. Не само е възможно, задължително е, ако искаме хората да не търсят по-спокоен и достоен живот в чужбина, а да се реализират в родината си.
Допълнително ме мотивират хилядите писма, съобщения и обаждания от цялата страна, с призиви да се обединим със съмишленици, да предложим политики и да направим всичко по силите си за България. Не Сглобена или Разглобена, а единна и независима в отстояването на националните ни интереси.
Това, което става у нас през последните години (а напоследък и всеки ден) ме разгневява и тласка към действие. Надявам се и вас! Страната ни наподобява Италия от края на 80-те години с правителства-еднодневки и политически хаос, в който непоклатими са само интересите на мафията. Фасадна демокрация в съчетание с пазарна диктатура от латиноамерикански тип. Евтаназираха парламентаризма, разпарчетосаха дори Конституцията заради конюнктурни интереси и сглобки. В тази вакханалия се чуват всякакви гласове, само не и гласът на истинското конституционно мнозинство – работещите хора, които на всичкото отгоре плащат сметката. Ново възпроизвеждане на сглобката отново ще ги остави на последно място в приоритетите на управляващите.
„Мандатът“ на този „елит“ трябва да прекратим незабавно! Време е за социална справедливост, за справедливо разпределяне на изработеното, така че да се подобри животът на всеки българин. И нищо друго няма чак такова значение.
В кампанията за местните избори усетих силата на хората, а за няколко месеца в Столичния общински съвет се оказа, че гласът им може да бъде чут. Протягам ръка на работещите и на техните представители – нека пренесем тази сила заедно в цялата страна! С надежда за една Солидарна България, в която има нужда от всеки и никой не е изхвърлен зад борда!
Борбата за социална справедливост не е спринт, а маратон. Това е, което правя и ще продължа да правя, независимо в каква позиция се намирам.
Каква е вашата реакция?
