Цената на тока за домакинствата едва ли ще се промени осезателно при следващата стъпка от либерализацията на пазара на електроенергия от 1 юли, но неясноти в механизма може да създадат проблеми с ликвидността на крайните снабдители в системата и да предизвикат ограничаване на доставките на ток към потребителите. Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт пред телевизия Bloomberg Bulgaria.
„Новият механизъм всъщност предвижда частична либерализация и променя по-скоро ситуацията за крайните снабдители, които доставят електроенергия, отколкото за домакинствата, където цената остава регулирана. Там е заровен големият проблем и там търсим реално решение, защото нарушаване на финансовата стабилност на тези предприятия може да доведе до нарушаване на тяхната лицензионна дейност и ограничаване на доставките на електроенергия за потребителите.“
Има комплекс от мерки, които могат да се приемат, и това трябваше да бъде направено, тествано и презицирано през последните месеци в поредица от срещи между заинтересованите страни – държава, държавни структури и търговски участници – за да се намери най-оптималния вариант. Вместо това ситуацията все още е на ниво планиране какво може да се направи, коментира Стайков.
Изгубеното време няма как да се навакса, но либерализацията няма да спре, като ще се наложи промените да се правят в движение, което е възможно най-лошият вариант, добави той.
Мащабът на промяната е огромна и засяга около 4.5 млн. клиенти (и около 35%-40% от потребената електроенергия).
„Този мащаб сам по себе си трябваше да е свързан с повече време, повече прозрачност, повече яснота как ще работят процесите, какви са функциите на отделните заинтересовани страни, за да има малко повече сигурност.“
Един от най-очевидните проблеми е ликвидното състояние на енергийните дружества, тъй като ще преминат от разсрочени плащания за закупения ток (като получават приходите си с близо два месеца закъснение) към ежедневни плащания, които ако не бъдат направени навреме, ще доведат до липса на доставки на електронергия, обясни Стайков.
„Ако те не могат да посрещат ежедневните си плащания, те не могат да купят електрическа енергия – това може да стане само на борсата, такъв е законът, и те нямат абсолютно никаква алтернатива. От другата страна се запазва абсолютно 100% регулираната им дейност – те нямат абсолютно никакви инструменти да управляват риска.“
Добавката за услугата „краен снабдител“ е предвидено да се увеличи с до 7% от сегашното ниво, което е крайно недостатъчно, каза Стайков, и добави, че това ниво или трябва да се увеличи или да се планира механизъм за финансова подкрепа, който да се задейства, когато дружествата изпитват затруднения, като така ще се гарантира дейността на дружествата.
Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ би могъл да изпълнява такава функция, ако има допълнителни средства, но в момента там има сериозни дефицити, и фондът не може да посрещне своите задължения – за февруари се е изплатил само на 75%, като не е платил нищо към НЕК, каза Стайков.
„За да се спре този процес на междуфирмена задлъжнялост, трябва да се приемат мерки, които гарантират финансовата стабилност на крайните снабдители.“
Размерът на дефицита е прогнозен, но вече се вижда, че има ликвиден проблем пред фонда, с който правителството трябва да се заеме, а има нужда и от буфер срещу евентуални нови скокове на цените, каза Стайков.
Геополитически проблеми остават и продължават да оказват влияние върху цените на електроенергията в цяла Европа. В момента ситуацията е подобна на времето преди началото на енергийната криза от 2021 г. и войната в Украйна като цената на природния газ отново е ключовата за цената на енергията. Рисковете за доставките в момента са ниски и пазарите са се успокоили, коментира Стайков, но предупреди, че рисковете остават и тъй като не зависят от пазара, не могат да бъдат хеджирани.
Каква е вашата реакция?
