Има две дружества, чиито цени на водата надхвърлиха социалната поносимост – това са дружествата във Видин и Ямбол, а в област Разград цената е много близо до прага на социална поносимост, каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов по време на изслушването в парламента относно покачването на цените на водата средно с 15 % от 1 януари 2024 г. Манол Генов от „БСП за България“ попита има ли дружества, които след последната индексация на цената преминават социалната поносимост.
Когато дружествата представиха своите бизнес планове до 1 юли 2021 г., т. е. шест месеца преди започване на следващия петгодишен регулаторен период, имаше 10 от 28 области в страната, при които предложената от дружеството цена надвишаваше социалната поносимост – Монтана, Ловеч, Търговище, Разград, Силистра, Видин, Хасково, Шумен, Кърджали и Сливен, каза Иван Иванов. Той посочи, че след кореспонденция с КЕВР на всички тези дружества се е наложило да намалят цената като намалят прогнозни разходи за електроенергия, възнаграждения, инвестиции и др., за да влязат в социалната поносимост.
Според председателя на КЕВР доброто решение не е да продължава този модел дружествата да намаляват прогнозни разходи, за да влязат в социалната поносимост, а да се въведат водни помощи. Иван Иванов посочи, че това изисква от Народното събрание промяна в закона и да се даде възможност на социално слаби, бедни хора да ползват водата като всеобщо благо за своите хигиенни и домакински нужди, а останалата част от водата да бъде на цена, която отговаря на разходите за нейното доставяне, отвеждане и пречистване. Въпросът за водните помощи може и трябва да бъде решен чрез промяна в закона, подчерта председателят на Комисията. Това, според него, ще позволи самият регулатор да работи за по-справедливо разпределение на средствата, необходими за функционирането на ВиК операторите.
В отговор на въпрос от Павела Митова („Има такъв народ“) защо има дружества без одобрен бизнес план, председателят на КЕВР каза, че са само две – „Софийска вода“ и ВиК-Кресна. Той посочи, че „Софийска вода“ е изпратила бизнес плана си на 7 ноември 2023 г. и предстои КЕВР да излезе с решение по него.
За ВиК дружествата няма лицензионен режим, както в енергетиката, който да даде възможност при неизпълнение на изискванията в лицензията, тя да бъде прекратена, посочи председателят на КЕВР Иван Иванов на въпрос на Веселин Вешев от „Възраждане“. Депутатът попита в коя област точно как се е повишило качеството на ВиК услугите, за да бъде оправдано драстичното увеличение на цените на водата.
Иванов отбеляза, че в рамките на своите правомощия КЕВР санкционира дружествата за неизпълнение на показателите за качество и на инвестиционните им намерения. Освен това КЕВР ежегодно извършвала проверки и постановявала санкции на дружествата, които не са изпълнили показателите, като тези за качеството на водата били в бизнес плановете. Извън това, когато има аварии, КЕВР прави извънредни проверки, дава указания на дружествата, посочи той.
По жалбите, че на места няма достатъчно налягане на водата и ритмично подаване припомни, че преди 10 години в десетгодишен план за развитие на ВиК сектора е било посочено, че са необходими 11 млрд. лв., за да може ВиК операторите да постигнат показателите, за които става дума сега.
Инвестициите, които имаме като отчет за 2017-2022 г. са общо 267 млн. лв. при необходими 11 млрд. лв., изтъкна председателят на регулатора. Не може с тези средства да се осъществи революционната промяна в качеството на ВиК услугите, за което се настоява публично, посочи Иван Иванов.
В отговор на въпрос на Борислав Гуцанов от „БСП за България“ има ли смисъл от Българския ВиК холдинг, в който са налети 1 млрд лв, председателят на КЕВР напомни, че холдингът е създаден през 2020 г. . след голямата водна криза в Перник, и при създаването му е финансиран с 1 млрд.лв. Какво е свършил тези три години, въпросите са към принципала – МРРБ, коментира той.
Каква е вашата реакция?
