Станимир Стефанов: „Медиите-ефективен начин за манипулиране на общественото мнение!“

”Манипулация” в широкия смисъл на думата означава човешката обработка на фактите и събитията, която обслужва моментните цели на обществения интерес. Действителността се пречупва и трансформира през субективното съзнание, погледа и позицията на информиращия. Понеже съзнанието е важен компонент на източника на информация, недопустимо е да се говори за обективност в информационния обмен. ”Няма информация въобще, няма неангажирана, ”чиста” информация. Нейното съдържание винаги носи в себе си белезите и идеологията на своите създатели”. Манипулацията чрез информация е една антагонистична всекидневна игра, която се играе по определени правила и не може да мине без жертви, отбелязва в статията си ”Всяка комуникация е и манипулация” Милена Цветкова.

Винфред Шулц и Елизабет Нойл–Нойман – теоретици на манипулацията развиват своя теория. Според нея манипулация има тогава, когато се прави опит за оказване на влияние върху аудиторията, без тя да усеща това и когато по този начин хората биват накарани да приемат схващания и действия нетипични за тях. Така те обективно стават зависими и се превръщат в обекти на манипулация. Според професора по социология Райнер Гайслер съществуват два типа манипулации. В първия случай определени прослойки и елити окупират медиите и дават информация, удобна за тях. А във втория вариант в обществото се формира аполитична масова култура чрез механизмите на пазарната икономика. Така политиците са свободни да действат по свои нагласи без обществото да е недоволно от тяхната работа.

С особено оживление научната общност посреща анализите на канадския професор Ноам Чомски във връзка с отклоняване на вниманието в масовите информационни процеси. Това отбелязва в статията си Милена Цветкова. И допълва, че в контекста на проблема”информационно манипулиране” интерес представляват изложените от него методи за подобно въздействие, в едно ”псевдо–демократично” общество, където ”хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол”.