Скъпи съграждани, приятели, познати и непознати хора, днес решихме да нарушим дългогодишното си мълчание. Цапаха, боядисваха, поругаваха, безчинстваха и плюеха. Ние чистихме и пазихме – и мълчахме – ден след ден, година след година. Блажна боя, бомбички, факли, чукове, лютиви спрейове и псувни – с това разполагаха те. Организираха всевъзможни прояви, при които често се стигаше и до насилие. Каквото и да правеха, те сякаш излизаха прави, а ние – „лошите“. Чупеха – безнаказано. Боядисваха – безнаказано. Нападаха хора – безнаказано. Понякога за секунди или минути успяваха да направят неща, които ни отнемаха часове и дни да поправим. Нашият Арсенал бе от парцали, препарати, свободно време и сърца за каузата. Слава богу, често чувствахме желанието на партии и организации и вярата им в каузата, която не е само наша. И мълчахме! Мълчахме и търкахме, с остри думи само в главите си. Ние не сме такива – с това се гордеем най-много. Въпреки всичко, успяхме да запазим себе си и не позволихме на провокации от какъвто и да е вид, да извадят от нас някоя тъмна страна. Знаехме, че когато сме там представляваме всеки, когото го е грижа за паметника, затова се държахме добре и с лицата, представляващи другата страна. Не сме посягали, дори след като ни е посягано. Имахме една задача – да пазим. Гордеехме се с малките ни победи, но днес ще си позволим да наведем глава. От днес тази наша малка и простичка задача се изпразва от съдържание. Загубата е огромна и можем да си позволим кратко да се отдадем на тъга и неприязън. Но нямаме право да им се отдаваме. Защото добре знаем, че това е целта им – Да паднем духом. Това не е краят. Ние вярваме, че ще дойде момент, когато светлината ще вземе превес. Припомнянето, че думата „паметник“, произлиза от „памет“, и трябва да бъде пазена, не е била често в аргументацията ни. Ние пазехме правото на хората да посетят място, което желаят, да поднесат цвете, да изкажат благодарност, да сведат глава и да пренесат знание в бъдещето. Знание, което е важно според нас – независимо дали има паметник или не. Доказателствата са навсякъде. Има неизтриваеми, неизчерпаеми и неразрушими фактори. Победата над едно от най-черните петна в човешката история няма да бъде заличена. Нашите велики воини, участвали във Втората Световна Война няма да бъдат забравени, защото са оставили по нещо във всеки един от нас. Примерът, който са ни дали – че независимо колко е силно злото, то винаги има начин да бъде победено – ще ни води в битките, като досега, така и за напред. Уважаваме всеки, застанал зад каузата, независимо от подбудите. Благодарим на всеки, дошъл да ни поздрави, дори и нахули. Всичко за нас беше опит и незабравимо преживяване. Ние продължаваме с каузата, няма да спрем да бъдем пазители и да отстояваме вижданията си! Борбата продължава! Сражения се губят и печелят, Победата над мрака ще е една за всички!
Каква е вашата реакция?
