Това ли е правилното име или по-правилно е позабравеното вече Рождественски пости?
Настоящият пост наричаме Рождественски, тъй като е свързан с периода, в който Светата Църква почита Раждането на Богомладенеца Иисус Христос.
Освен Рождественския пост, Православната Църква е предопределила още 3 годишни поста: Великият пост, който предшества Възкресението на Нашия Господ, постът преди Успение Богородично, в който почитаме Царицата Небесна, и летният Петров пост, в който почитаме верните Христови свети Апостоли.
За православния християнин постът е най-благодатното време, тъй като същността на всеки пост е свързана преди всичко с духовно подвизаване. Без необходимата подготовка не може да бъде посрещнат подобаващо който и да било празник. Тъй като ако не сме подготвени, не бихме могли да се сподобим с Благодатния Дар на Светото Причастие, което е най-велика Светиня и една от целите на човешкия живот, установена от нашия Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря: „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.“ (Лк. 22:19).
През Рождественския период на Светата Литургия се четат откъси от Евангелията, напомнящи за важни събития като известяването на Благата вест за Христовото Рождество, пътят извървян до Витлеем от Неговите земни родители Пресвета Богородица и св. Иосиф Обручник, явяването на Витлеемската звезда и поклонението на влъхвите, бягството на Светото Семейство в Египет.
Що се касае до коледата, тя има по-скоро езически корени, това название се разпространява по време на атеистичния режим във връзка с коледуването, коленето на прасе (народно възприятие) и други фолклорни ритуали. Затова всяко друго наименование на този пост не съответства на църковния дух.
2. Как да се подготвим за постите?
На първо място трябва да си отговорим защо постим, тъй като постът не е цел за християнина, а средство: „Понеже не сме постили, сме изгонени от рая. Затова нека постим, за да можем отново да влезем в рая.“ (свт. Василий Велики). Осъзнавайки защо се лишаваме от нещо земно, като например храна, лоши навици и грехът като цяло, ние по-лесно можем да преминем всяко изпитание.
Православният християнин е благословен свише войн Христов и затова периодът на поста е свързван с усилване на духовната бдителност като войн, който е на пост и духовна стража. Неслучайно земната Църква се нарича войнстваща Църква, където се намират все още грешните човеци, а Небесната, където са светиите, се нарича тържествуваща Църква.
Христовият войн е призован на духовен подвиг, на война, на битка и борба със собствения Аз, като по време на поста се стреми да следи за своя живот и поведение, повече се вглежда в себе си, като освен въздържание от храна ограничава всичко, което препятства неговите мисли и действия за приближаване към Бога. Ако за света, например един MMA боец или бодибилдър е силен физически, то ако встъпи в такъв подвиг, може да се провери дали наистина е силен.
Наред с въздържане от храна, четене на молитви за ближния, за народа, за нашите покойници и дори за враговете, присъствие в храма, в постния период християнинът се старае да дава милостиня и извършва дела на милосърдие, които много помагат по време на поста, и постепенно всичко това се превръща в част от неговия живот.
„Постиш ли? Нахрани гладните, напои жадните, посети болните, не забравяй затворниците. Утешавай скърбящите и плачещите; бъди милостив, кротък, благ, тих, дълготърпелив, незлопаметен, благоговеен, истинен, благочестив, за да приеме Бог твоя пост и да ти даде в изобилие плодовете на покаянието.“ (свт. Иоан Златоуст)
От деня на своето Кръщение до деня на своята кончина християнинът трябва да воюва със света, плътта и дявола. Нашият престой на земята е временен, като християнинът живее с цел да се Богоуподоби и да се завърне в Царството Небесно, което е немислимо без борбата с греха, като за тази битка срещу дявола и изкушенията на света, сам Господ е казал, че няма друг начин за нейното постигане: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.“ (Мат. 17:21).
На първо място нашият Бог иска от нас не велики подвизи на въздържание, а казва „Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища“ (Притч. 23:26) и понеже Той е Сърцеведец, знае какво е благопотребно на всяко сърце, което искрено желае да Го следва. Понякога една чиста и дълбока безмълвна въздишка с неизплакани сълзи може да направи много повече, отколкото безкрайни и повърхностни четения на молитви. Поради това всеки човек е необходимо да съблюдава своята духовна мяра, която да му помага в поста и молитвата. Това прекрасно е описано в следните думи: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава демонските сили, защото няма по-силен от този, който искрено се моли и пости“. (свт. Иоан Златоуст)
Ако човек осъзнато е решил да пристъпи към пост, на първо място му е необходимо смело да прекрачи прага на храма като Дом Божий и Духовна Лечебница, в Която да намери подходящ духовник – лекар, който да подготви човека към достойно и Богоугодно постене, за да поеме по мистичния път, който всеки християнин преминава през благодатното време на поста, приобщавайки се към Светотайнствения живот на Църквата.
Затова може да се обобщи, че за встъпване в поста е необходимо първо да се намери добър и подходящ духовник, което може да не се случи от първия път (подобно на това както намираме лекар), след което да вземе благословение за пристъпване към пост, а не това да се случва по своя воля (своеволие). Свещеникът своевременно дава и духовна рецепта за съблюдаване на молитвено правило, което християнинът ежедневно да спазва, както и напътствия от духовната Аптека – съкровищницата на писанията на светите отци, за да може да се подготви за тайнството Изповед, посредством която да разтовари душата си и лека по лека да очисти своето сърце от греховете, достигайки покаяние, без което постът е немислим: „Невъзможно е огън да гори във вода, невъзможно е покаяние без пост.“ (свт. Иоан Златоуст)
3. Немалка част от съвременните модерни хора доста често прибягват до различни форми на диета. Какви са предимствата на поста пред диетите?
Постът и диетата са несъпоставими, защото диетата е човешка прищявка, докато църковният пост е дело свято и дълбоко духовно. Ако едното води до намаляване на някой излишен килограм, то постът може да спаси човешката душа във вековечната радост на Небесния Иерусалим.
Немалко млади хора поради непознаването на вярата са устремени към плътското и външното, свързано със суета и постигане на някаква външна красота чрез принудително гладуване, водещо до анорексия. Важните добродетели, отнасящи се до вътрешната красота, особено при девойките, като целомъдрие, разум, смирение, кротост, се оказват чужди за непозналата вярата душа.
Съвременната девойка остава лишена от знание за това, че красотата не е във самопоруганието чрез вкарване на силикон, ботокс, изкуствени мигли, коси, нокти и прочие, а при момчетата в помпане на мускули, татуиране и куп други демонски прищевки, които са далеч от възвишеността на Христовите добродетели, свързани с вяра, кротост, въздържание, мир, дълготърпение, милосърдие и саможертвена любов. Тъй като целта на християнина е да се Богоуподоби, можем да кажем, че за всяка християнската девойка еталон е Пресвета Богородица, а за всеки мъж е Образът на Иисус Христос.
4. Освен редовните пости „по календар“, в какви случаи е добре човек сам да поставя организма си на пост?
Светата Православна Църква е постановила всеки сряда и петък като задължителни постни дни – сряда за спомняне предаването на Господ Иисус Христос на страдания, в петък за спомен на самите Христови страдания и Кръстна смърт. Християнинът целогодишно е в пост, като общо около 200 дни от всяка година са определени за постни от Църквата.
В хилядолетната практика на Светата Църква няма нито един случай на човек, подобаващо встъпил в пост, който да е пострадал, затова на непознаващия поста можем да кажем, че веднъж опитал от радостта от духовния живот в поста, човек изпитва духовно утешение и дори щастие, което в днешното съвремие е без аналог.
Много хора се плашат, че ще трябва да не ядат блажна храна, но има многобройни начини тя да се замени, като при това е силно препоръчително, когато се говори за пост да се фокусираме върху неговата духовна страна, защото човек може и да не яде блажно, но да изпояжда хората със своята лошотия и така дори въздържайки се от храна, трижди повече да си навреди.
Затова имайки мярка във всичко със спокойствие и постоянство, човек може да премине всеки пост. Често хората, изпитвайки вътрешен глад на липса на обич, щастие и любов, стигат до там ненаситно да се тъпчат с храна. Светлина по този въпрос дава свт. Николай Велимирович със следните думи: „Постоянно преситеното тяло обикновено показва постоянно гладна душа. Който пости, засища душата си. Колкото повече човек пости, толкова повече намалява грижите за тялото си и увеличава радостта на душата си.“
Затова к ‘акто всеки път, когато започват пости, е желателно да поискаме прошка от тези, които сме наранили и обидили, като си благопожелаем и настоящият Рождественски пост да е лек, благодатен и душеспасителен.
Автор: Василианна Мерхеб
Каква е вашата реакция?
