Демографията трябва да е новата национална цел пред страната, нужен е обществен, институционален и политически консенсус. Това заяви Сергей Станишев, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, който участва в провеждащата се в София дискусия на тема: „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“.
Повече от 30 години България е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст, подчерта Станишев по време на изказването си. Според него трябва да има вицепремиер по демографската политика във всяко следващо правителство, както и да се предприемат мащабни програми за профилактика в бюджета на страната за 2024 г.
Всяка година губим населението на един голям град и все повече наблюдаваме свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „демографска пустиня“. Ако тази тенденция не бъде пречупена, до средата на века ще наброяваме около 5 млн., а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване. При такава картина за каква социална държава, просперитет и изобщо бъдеще можем да говорим, отбеляза той пред присъстващите на дискусията.
Той посочи, че в целия Европейския съюз (ЕС) има сериозни проблеми с демографските тенденции. „Неслучайно Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) определи демографската трансформация като едно от най-сложните предизвикателства пред Европа, сравнимо със зеления и цифровия преход. Нужни са визия, стратегия и ресурси. При нас обаче картината е далеч по-тревожна от средната за ЕС. Понятията „демографска смърт“ и „демографска катастрофа“ са преувеличени, но ако не започне системна държавна политика сега, със сигурност ще стигнем и дотам“, каза още Сергей Станишев.
Според него страната ни се е превърнала в донор на работна ръка, позовавайки се на данни, според които 27 % от българите биха емигрирали в чужбина.
„С часове можем да говорим за причините за тази мрачна статистика. Има обективни такива, характерни за целия развит свят като икономика, културни и обществени промени. Но има и специфични за Централна и Източна Европа и за България. Към тях ще отнеса най-вече икономическите перспективи, доходите и качеството на живот. Неслучайно, единственият период, в който кривата на раждаемостта у нас расте е този от 2003 до 2009 г., когато достига пика от 81 572 новородени. Оттогава имаме устойчив и все по-бърз спад, като през 2022 стигаме до 57 000 раждания“, отбеляза още той.
Станишев подчерта, че няма решение на въпроса „с магическа пръчка“, а са необходими дългосрочни политики за това.
„Трябва да осъзнаем, че състоянието и политиките във всеки един сектор се отразяват върху демографията. Тази седмица страната беше блокирана от протести на българските енергетици, защото абсолютно непрозрачно бяха изпратени в Брюксел териториалните планове на трите въглищни региона в България. Защото липсва управленска визия и всичко се прави на парче, с хоризонт следващите избори. Но освен чисто енергийните и икономически измерения на затварянето на тецовете, тук отново говорим за демография. За бъдещето на тези региони, на хората и на семействата там, за обезлюдяване и качество на живот. Някак си се примирихме с умирането на Северозапада, сега подобна съдба грози Стара Загора, значителна част от Хасковска и Сливенска област, заради икономическата им обвързаност“, каза още той.
„При толкова остри въпроси Народното събрание ще излезе в отпуск, за да агитира за местни избори. А когато работи, ни занимава с конституционни промени, за датата на националния празник или как управляващите да сложат свои хора в ръководствата на специалните служби. Това е пълна неадекватност и безотговорност“, допълни още той.
Участие в днешната дискусия взеха още вицепрезидентът Илияна Йотова, евродепутатите Елена Йончева и Петър Витанов, експерти и представители на различни организации.
Каква е вашата реакция?
