Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Вотът на недоверие винаги е полезен, независимо от крайното решение и крайните резултати. Аз много се надявам, че ще бъде направена съдържателна дискусия, че освен критиките, ще има и предложения, както и да се изсветлят някои тъмни въпроси, на които ние не получихме отговори от страна на управляващите. Това заяви пред журналисти вицепрезидентът Илияна Йотова, коментирайки внесения срещу правителството вот на недоверие за политиката му в сектор „Енергетика“.
„Винаги е полезен вотът на недоверие. Това е политически знак, че голямото мнозинство в Народното събрание очевидно не е убедено в решенията на по-малкото мнозинство, нито в мерките, които предлага правителството“, посочи тя.
„Териториалните планове, които изпратиха в Брюксел, в никакъв случай не отговарят на Механизма за солидарен преход. Последствието ще бъде обезлюдяването на региони в Кюстендилско, Старозагорско и Пернишко“, допълни още вицепрезидентът.
Йотова заяви, че не вижда решение на проблемите на протестиращите енергетици. „Аз съм песимист за това, че могат да бъдат предоговорени тези планове“, каза вицепрезидентът.
Илияна Йотова коментира темата преди откриването на дискусията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“, която се провежда днес в София. „Темата в никакъв случай не е по-различна от темата, заради която сме се събрали днес, и това е най-важната и болезнена тема за България – демографската криза, която някои определят като демографска пустиня. Други казват, че е демографска катастрофа, а днес трябва да чуем и мнението на експертите“, посочи Йотова.
На журналистически въпрос, свързан с бъдещите промени в Конституцията, които управляващите анонсираха, Йотова отговори: „Най-сериозният аргумент, за да го има това правителство, беше съдебната реформа. До този момент те са предложили текст, с който професионалните среди не са съгласни. Нека да видим дискусията“.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание