Липсата на адекватна подготовка на либерализацията на пазара на електроенергия в България може да породи икономически и социални катаклизми в обществото, се посочва в позиция на България енергиен и минен форум (БЕМФ).
Очаква се парламентът да одобри промени в енергийния закон, според които пазарът на ел. енергия на едро се либерализира напълно от 1 януари 2024 година. Те предвиждат премахване на функцията „обществен доставчик“ на Националната електрическа компания (НЕК), а търговските дружества в холдингите на Електроразпределителните дружества (ЕРД) като „Електрохолд“, ЕВН и „Енерго-Про“ да купуват ел. енергия от енергийната борса по пазарни цени и да го продават на домакинствата по нормативно нерегламентирани засега договори. Премахват се и квотите на производителите на електроенергия, които задължително трябваше да заделят количества по регулирани цени, които формираха и т.н. регулиран пазар, от който се снабдяваха битовите потребители, посочват експертите. Нищо не се споменава обаче за преференциалните цени на топлофикационните дружества и вероятно те ще бъдат отнесени отново към цената „задължение към обществото“, казват от БЕМФ.
Според решението на Парламента от ноември 2022 г. домакинствата ще останат на един вид нов регулиран пазар и КЕВР ще определя цената им до 2026 г. Според промените крайните снабдители или търговци, които снабдяват битови клиенти и малки и средни предприятия, ще купуват до 60 на сто от нужната им енергия на организирани търгове по дългосрочни договори, ползващи подкрепа под формата на финансови гаранции или разлики.
Това фактически означава, че държавата ще гарантира „регулирана“ цена на елеектроенергията (което не означава непременно „ниска“) на търговците в диапазона до 60 на сто от общите количества енергия, а останалите трябва да намират енергия на свободния пазар от различни производители, където цената е по-висока. И в това обстоятелство се корени един от основните рискове на неопределеност на пазара, защото дори в рамките на тези „регулирани“ 60 на сто търговците от своя страна трябва да формират микс от различни производители и КЕВР вече няма да може да определя таван на цената, пише в позицията.
Основната пазарна тежест и функционаране на механизма на покриването на разликите между пазарните и регулираните цени и този ще се поеме от фонд „Сигурност на електроенергийната система“, който, дълбоко убедени сме, този път няма да има достатъчен капацитет за една толкова сложна и мащабна кампания за компенсиране на индивидалните разходи на няколко милиона физически лица, заявяват от БЕМФ.
Енергетиката навлезе в период на стагнация, който ще продължи поне 2 години, твърдат от асоциацията. Тази стагнация се изразява в тенденция на понижаване на производството и износа на електроенергия, които за първите 6 месеца на 2023 г. са респективно 22,07 на сто (26,53 на сто за базовите централи) и 70,36 на сто, което означава влошаване на икономическите показатели на отрасъла и потенциала му за компенсиране на външни разходи. Печалбите на основните базови производители на електроенергия за 2022 г. са намалели с над 60 на сто.
Продължаващата фотоволтаична „пандемия“ в страната доведе до ценови диспропорции и затруднания в управлението на ЕЕС, като доказателствно за това е факта, че за първото 6-месечие е регистриран ръст на производството на енергия от ВЕИ с над 45 на сто, срещу свиване на производството от базови централи с над 26 на сто. При почти 100 процента разлика в тарифите на изкупуване на енергията от тези централи, това е означава натиск към повишаване на борсовите цени, който ще продължи и през 2024 и 2025 година.
Регистрираните промени в структурата на производството на електроенергия от различни производители и на цените на борсата доведоха да свиване на вноските във фонда „Сигурност на ЕЕС“ само за първото 6-месечие с над 40 на сто, което ограничава още повече неговите възможности за бъдещото компенсиране на разходите на електроенергия на битовите потребители, пише в позицията.
От асоциацията предлагат ефективният старт на процеса на либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители да бъде отложен с 2-3 години, но подготвителните дейности и разработката на необходимите нормативни документи и комуникационната стратегия трябва да започнат незабавно. В Енергийната стартегия на страната да бъдат планирани нови политики и заложени нови инвестиционни приоритети за смекчаване на шока от прехода. С първи приоритет трябва да бъде реализиране на политики за успокояване и регулиране на инвестиционния бум в областта на фотоволтаичните проекти и ускорено изграждане на интелигентни електрически разпределителни мрежи, заявяват експертите.
Каква е вашата реакция?
