Какво определя ценността на една картина? Дали изключителното изображение или невероятната техника на художника? Красотата или уменията и таланта? Всъщност нищо от това. Откровената субективност и произволност на мненията на определени хора определят ценността на конкретни картини. Така наречените „експерти“ изкуствоведи са се превърнали във върховни авторитети в тази сфера. Една и съща картина може един ден да струва милиони, а на следващия абсолютно нищо, когато се разбере, че е фалшификат. Качеството на самата картина не се е променило с нищо за една нощ, но цената се е сринала. В художествено отношение фалшификатът може да е много по-добър от оригинала, но това няма никакво значение за самоназначилите се експерти. Подобна смяна на статута на една картина обаче не се случва само при фалшификатите. Понякога статуса си сменят картини с погрешно установено авторство. Например в продължение на няколко столетия картината “Мъж със златен шлем“ се смята за най-великото платно на Рембранд, за най-ценната картина в Берлинската картинна галерия и за своеобразен художествен отговор на Лувъра с неговата „Мона Лиза“. Един ден обаче става ясно, че “Мъж със златен шлем“ въобще не е нарисувана от Рембранд. През 80-те години на ХХ век мнозина експерти са склонни да мислят, че автор на картината е един от неговите ученици. Тази промяна в авторството с нищо не променя картината- тя не губи от това излъчването си. Не на последно място, картината е нарисувана през същата епоха на барока, в която са живели художници като Рембранд и Рубенс. По него време майсторите рисуват само най-важните елементи на картината (като ръцете и лицето на персонажа), а всичко останало се довършва от чираци. Тоест това реално е групова дейност. И ако една картина е нарисувана страхотно, не би трябвало да има никакво значение кой е нейният автор, за да притежава тя висока художествена стойност. Само че култът към личността на художника се появява в епохата на романтизма и продължава до днес. Само поради това, че картината “Мъж със златен шлем“ се определя като нарисувана от някой друг, а не от Рембранд, тя понижава напълно статуса си. Посетителите, които се интересуват от картината са значително по-малко, в Берлинската картинна галерия я преместват в друга зала и тя престава да краси обложките на музейните брошури. Като се започне от 1985г. почти всичките статии, посветени на “Мъж със златен шлем“ се отнасят само до въпроса за авторството. Друг пример за произволния характер на цените на картините е изследователският проект „Рембранд“, който се появява през 60-те години на ХХ век. Благодарение на него броят творби, приписвани на Рембранд, се намалява от 1000 на 300. Както може да предположите, стотиците картини, които са рисувани от неизвестни художници, независимо колко са прекрасни или съвършени в техническо отношение, вече не струват нищо. Поради единствената причина, че не са на Рембранд. Ако не виждате логика, то е защото такава няма!
По-хубавата картина е копие, нарисувано от Владимир Рогожаров. Другата е оригиналът.
Каква е вашата реакция?
