Евгени Димитров е собственик и управител на агенция „Булфото“, един от водещите доставчици на репортажна фотография за българските медии – печатни, интернет и телевизии. Завършил е пресжурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“, но се занимава с фотография още от ученическата скамейка.
В кариерата си е преминал през създаването на вестници като „Континент“, „Новинар“ и „КЕШ“ и е особено щастлив, че е имал шанса да стартира при легендарния Шаварш Артин, възпитал много от успешните фоторепортери на България. Снимки от агенцията понякога стават ключов фактор за развоя на определени събития у нас, а често чуждестранните медии търсят сътрудничество с репортерите на „Булфото“.
Като фоторепортер сте участвали 6 основаването на няколко национални вестника през 90-те години. Има ли еволюция или промяна в стилистиката на пресфотографията от тогава насам?
През 90-те години се опиянявахме от свободата да избираме сюжети и събития, които дотогава бяха тема табу в официозната преса. Аа правиш репортаж от затвора, да снимаш съдбата на проститутките от Аунав мост, да хванеш политик, който лакомо се тъпче по време на коктейл – това бяха все неща, които правехме за първи път, и усещането е незабравимо. Сега подобни сюжети са вече ежедневие и не впечатляват никого.
Това, което ми липса сега, е т.нар. фийчър или либеро – снимката, която репортерът хваща, без да е планирал, вървейки си по улицата, като се впечатли от нещо. Много от колегите се движат от събитие към събитие със забит в земята нос, а животът за снимане кипи край тях.
В наши дни е и по-трудно да правиш стрийт фотография, защото хората държат повече на неприкосновеността на личния си живот и започват едни въпроси – ти защо ме снимаш сега, какъв си и прочие. Голямото предизвикателство пред фоторепортера днес е да премине отвъд опаковката на нещата, да разкаже за тяхната невидима същност чрез видимите им проявления и асоциации, а за това се иска и поглед, и мисъл. „Жълтото“ е все по-ежедневно и затова не радва никого.
Как удържате пазарен дял на доста ограничения, но силно конкурентен български пазар? Трудно ли е да разчитате само на абонаменти и продажби на отделни снимки? Кои са козовете ви в надпреварата с търгуващи със снимки големи агенции като БТА?
От основаването си преди 13 години агенция „Булфото“ винаги е била на пазара, което е и добре, и зле. Добре е, Защото не зависим от смяна на правителства и за нас се абонират всички, включително и най-върлите политически конкуренти. Недотам добре е, че има един горен икономически праг, който няма как да се премине на пазарен принцип заради малките тиражи на медиите (в това число и в нета) и заради непазарния характер на конкуренцията между нашите абонати.
Стремим се да предлагаме това, от което те имат нужда, тук, сега и веднага, за да сме им необходими. Не считам, че се конкурираме с БТА, Защото те са държавна институция.
Там работят много качествени колеги, които дават наистина чудесни кадри. От една страна, държавната субсидия ги поставя над пазара, но пък от друга, те са натоварени с нелеката задача да протоколират най-важните политически и дипломатически моменти от историята на държавата, които днес може би никой няма да купи, но за бъдещето те са безценен документ. Радвам се, когато има състезателен момент и с БТА, и с БГНЕС, защото това прави средата в гилдията интересна и развива напред професията.
„Самотният играч“ накрая винаги губи, защото няма ориентация къде се намира. По-добре е с конкуренти. фотографията и фотожурналистиката напоследък все повече се демократизират и стават достъпни за непрофесионалисти, които се оказват „на точното място в точното време“. Смятате ли, че това по някакъв начин ще повлияе на бъдещето на прес-фотоагенциите? Ако да, как?
Много колеги гледат със страх и възмущение на навлизането на цифровата фотография сред непрофесионалистите. A3 я приветствам. И най-качественият апарат не може да подмени фотографа, но достъпността на процеса може да разкрие таланта у хора, които имат съвсем други професии.
С колегата Любомир Бенковски от години водим обучения за фоторепортери и често най-добрите сред тях идват от съвсем различен сектор, фотожурналисти с име и множество публикации, които излязоха от школата, като Георги Палейков, Емо Ажумайлиев, Тихомира Методиева, всъщност работят съвсем други неща в останалата част от живота си. Това влияе положително на бъдещето на нашата агенция, защото мрежата, която имаме, става все по-голяма.
Евгени Димитров
Евгени Димитров е фотожурналист, завършил пресжурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и собственик на фотографска агенция Булфото. Започва да работи в пресата още през 1990 година, като е сред екипа,…Експедицията “Преоткрий България” показва нови снимки
Експедиция “Преоткрий България” показва нови 58 снимки от находките си през последните 12 месеца. Скритите исторически светини на Родината, обекти извън големите маршрути, загадки и места,…
Фотомания | стр. 17 /Любословие
[spider_facebook id=“1″]
