Понякога политиката спира да бъде идеология и започва да бъде изпитание за човечността и за поносимостта на зрителите. Такъв момент видяхме в последното участие на Радостин Василев в ефира на БНТ.
В опита да атакува „Сияние“ и неговия лидер Николай Попов беше засегната една от най-болезнените теми в обществото – жертвите на пътя. Това не е просто политически ход. Това е момент, в който границата между допустимото и недопустимото се размива. Не ме разбирайте погрешно – всеки проект може и дори трябва да бъде провокиран, но не на база как един човек е решил да живее с трагедията си, а на база какво предлага като политически решения в една кампания. Радостин Василев не се притеснява нито от предложенията на Николай Попов за гражданска квота при избора на ВСС, нито за премахването на статута на главния прокурор – все теми, по които може да се спори. Истинското притеснение на Василев по-скоро идва от социологията, която дава растеж за “Сияние” и персонален рейтинг от над 40% за лидера й Николай Попов.
И тук идва по-важният въпрос – какво казва това за самата политика?
Вече сме в поредица от шести избори, които натрупаха умора, напрежение и недоверие в обществото. Именно в такава среда политиците имат шанс – не да водят антикампании, а да покажат себе си, идеи и визия.
Когато това не се случва, се появява другият път – по-лесният, но и по-опасният. Пътят на внушенията, на атаките и на говоренето „срещу“, вместо „за“.
В този смисъл поведението на Радостин Василев може да се прочете не само като атака към опонент, а като сигнал за дефицит – на съдържание и на посока.
По обществото усеща това.
И може би именно тук е истинският тест – не кой ще говори по-силно, а кой ще запази човешкото в политиката
Защото в крайна сметка изборите не са само избор между кандидати.
Те са избор какъв тип поведение приемаме за нормално.
Автор: Андрей Велчев
Каква е вашата реакция?
