Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Отиде си легендата на кукления театър – Слава Рачева, съобщиха от Съюза на артистите в България. „С нея си отива цяла епоха, изпълнена с магията на детството, добротата и онзи незабравим глас, който десетилетия наред ни пожелаваше „Лека нощ“, пишат оттам.
Родена в София през 1938 г., Слава Рачева посвещава живота си на изкуството – от Хора на софийските девойки до голямата сцена на Столичния куклен театър. Мечтата да бъде артистка я води най-напред към изпитите в тогавашното Висше държавно театрално училище. Там Стефан Сърчаджиев учтиво къса 17-годишната Слава на първи кръг с препоръката да дойде пак догодина – пораснала. Така, с отлична диплома и неприета за студентка, тя се явява на обявения конкурс в Кукления театър редом с 41 кандидатки за 2 места. Тя и Катя Николова са сред избраниците на основателката на кукления театър в България – Мара Пенкова, припомня изданието „Аз-буки“.
„Годината е 1955-а, направиха ни стажант-артистки. Тогава театърът се премести в балетната зала на Народния театър – там започна моята кариера, това бе моето първо театрално училище. Учехме се в движение. Имахме курс по английски, по правоговор, музика. Учила съм се от всяка репетиция, всичките ми колеги са били мои учители… Гледахме всички представления в Народния театър и „Сълза и смях“ – от всички актьори се учехме“, разказва Слава Рачева в свое неотдавнашно интервю.
Макар да завършва актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, нейното истинско призвание остават докрай куклите и децата. През 1961 г. тя вдъхва живот на образа, с който я познават няколко поколения български деца – Педя човек, лакът брада, чиито приключения бяха излъчвани десетилетия наред в емисията „Лека нощ, деца“.
Но Слава Рачева има и над 80 роли на театралната сцена, сред които Макс (на Мориц), Мечо Пух и Бабата от „Рибарят и златната рибка“. Емблематичният й глас звучи и в ефира на радиото, в дублажа и в десетки грамофонни плочи, с които сме заспивали.
Директор е на Столичния куклен театър в трудните години между 1992 и 1997 г. За своите заслуги към българската култура тя е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие.Десетки почитатели и колеги са оставили свои съболезнования и благодарности под публикацията на САБ за кончината на актрисата, сред първите от тях е и председателят на съюза Христо Мутафчиев. Един от мнозината дори е припомнил първата фраза от песничката на нейния Петя човек, лакът брада: „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар“…
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






