Отбелязваме 130 години от рождението на световнопризнатия математик и български политик акад. Никола Обрешков.
Той е роден на 6 март 1896 г. във Варна. Начално и прогимназиално образование получава в родния си град. Още като ученик проявява интерес към математиката, физиката и химията. В брой 20 на вестник „Орбита“ от 1986 г. е посочено, че на 13 години той вече е обособил домашна лаборатория. Математическото му дарование се проявява най-силно. Първата му работа „Изразяване на функции на половини ъгли чрез функции на цели ъгли“ е публикувана, докато е все още 16-годишен ученик във Втора софийска мъжка гимназия, която завършва през 1915 г. През 1920 г. завършва с отличие математика и физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и още същата година е назначен за асистент по диференциално и интегрално смятане. До 1922 г. вече са отпечатани осем негови разработки. Трудовете му получават признание и той става доцент по висша алгебра.
От 1922 до 1923 г. е на специализация в Берлин, където е приет за член на Берлинското математическо дружество. Скоро след завръщането си, на 25 март 1925 г., вече е извънреден професор по висша алгебра. През 1928 г., едва на 32 години, с вече 37 публикувани труда, е избран за редовен професор и ръководител на Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите. През 1932 г. защитава докторска дисертация в Палермо, Италия, а през 1933 г. в Сорбоната, Париж, му е присъдена титлата „доктор на науките“. През цялата си преподавателска кариера ежегодно публикува научни разработки и изнася доклади на математически конгреси и конференции.
АКАДЕМИЧЕН ПРИНОС И УЧАСТИЕ В ПОЛИТИКАТА
В периода 1935 – 1936 г. е декан на Физико-математическия факултет на университета. През 1945 г. Никола Обрешков е избран за академик и поема ръководството и на Катедрата по математическа статистика и застрахователна математика. Той остава начело на двете катедри до 1963 г.
През годините акад. Никола Обрешков е заемал ръководни длъжности в различни научни и обществени дружества и организации.
Той е директор на Математическия институт при Българската академия на науките (БАН) в периода 1951 – 1963 г. От 1956 до 1959 г. е заместник-председател на Бюрото на Съюза на научните работници в България, а впоследствие и негов заместник-председател. Член е на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (1950) и на Световния съвет на мира (1954). От 15 март 1962 до 11 август 1963 г. е депутат в IV Народно събрание.
Научното творчество на акад. Никола Обрешков е изключително както по обем, така и по значимост. Неговите трудове са публикувани в изданията на БАН, в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“, в изданията на академиите на науките в Москва, Париж, Берлин и Рим, както и в престижни научни списания в СССР, Германия, Франция, Италия, Полша, Япония и Унгария.
Акад. Никола Обрешков изнася доклади на множество международни конгреси и конференции по математика. Придобитата световна известност го превръща в търсен лектор в редица университети. Той чете лекции в университетите в Рим, Берлин, Хамбург и Женева, както и в Института за висша математика в Рим пред преподаватели и професори от италианските висши учебни заведения.
Голям брой от научните му трудове са посветени на висшата алгебра. Неговите разработки имат съществен принос за развитието на редица области на висшата математика, по-специално на теорията за корените на уравненията и нулите на полиномите.
Съществен принос има и в областите на теорията на числата и теорията на вероятностите. Сред най-значимите му постижения е намирането на точната стойност на константата на Борел.
Сред по-известните му трудове са „Върху разпределението на корените на алгебрическите уравнения“ (1921), „Характер и проблеми на алгебрата“ (1923), „Върху сумирането на разходящите редове“ (1928), „Върху някои точни неравенства за диофантовите приближения на линейните форми“ (1957) и „Нули на полиномите“ (1963).
В продължение на 43 години преподавателска дейност той допринася съществено за подготовката на математически кадри в България. Неговите учебници по алгебра, аналитична геометрия, висша алгебра, аритметика, теория на числата и теория на вероятностите са преиздавани многократно.
Акад. Никола Обрешков е лауреат на Димитровска награда (1950), носител на ордените „Народна република България“ – първа степен (1956), „Георги Димитров“ (1960) и е удостоен със званието „Народен деятел на науката“ (1963).
Акад. Никола Обрешков умира на 11 август 1963 г.
ПОСМЪРТНА ПОЧИТ
През 1974 г. в негова чест Българското математическо дружество учредява наградата „Акад. Никола Обрешков“ за особени постижения в областта на математиката и физиката.
В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ от 18 май 1996 г. четем за тържественото честване на 100-годишнината от рождението му. В рамките на проявата се провежда научна сесия, посветена на живота и творчеството на академика, а улица в столичния квартал „Слатина“ е кръстена на негово име. По време на честванията акад. Благовест Сендов, някогашен асистент на Никола Обрешков, заявява: „Живеехме в атмосфера на абсолютно признание на неговия авторитет. Той създаваше вътрешната стабилност на българската математическа колегия. На младото поколение учени името му ще сочи пътя на истинското развитие на математиката.“
На 18 май 1996 г. е тържествено отбелязана 100-годишнината от рождението на акад. Никола Обрешков. В рамките на честването се състои научна сесия, посветена на живота и научното творчество на академика, а улица в столичния квартал „Слатина“ е кръстена на негово име. По време на честванията акад. Благовест Сендов, някогашен асистент на Никола Обрешков, заявява: „Живеехме в атмосфера на абсолютно признание на неговия авторитет. Той създаваше вътрешната стабилност на българската математическа колегия. За младото поколение учени името му ще сочи пътя на истинското развитие на математиката“, по информация от бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ (18 май 1996 г.).
По повод 125-годишнината от рождението на акад. Никола Обрешков, на 16 декември 2021 г., е издадена серия пощенски марки на тема „Български учени“. Неговото име носят математическите гимназии в София, Бургас, Казанлък и Разград.
Каква е вашата реакция?
