В емоционално интервю в авторското предаване „Диван“ по Канал 3 и „Любословие.БГ“ Николай Попов – баща на трагично загиналата на пътя Сияна – направи тежки разкрития за натиска, с който твърди, че се сблъсква, и за системните проблеми в съдебната система.
„Аз съм подвижна мишена“, заяви Попов, описвайки битката си не само за лична справедливост, но и за промяна в модела, който според него позволява безнаказаност, зависимости и корупция.
„Справедливостта е най-големият дефицит“
Попов разказа за трагедията, която е преобърнала живота му, и за продължаващата вече месеци съдебна сага. По думите му делото е белязано от абсурдни експертизи, забавяния и съмнения около начина, по който се назначават и работят вещите лица.
Той постави остро въпроса за ролята на експертите по дела за тежки пътнотранспортни произшествия, като заяви, че малък кръг от специалисти изготвя голяма част от ключовите експертизи. Според него липсва прозрачен механизъм за случайно разпределение на вещите лица, какъвто съществува при съдиите и прокурорите.
„Съдът няма техническите знания – той разчита на експертизата. А когато експертизата е проблемна, цялата справедливост се превръща в мираж“, коментира Попов.
Твърдения за натиск и зависимости
В разговора бяха отправени сериозни твърдения за икономически интереси около дела за ПТП, включително за високи адвокатски хонорари, покривани от работодатели на обвиняеми водачи, както и за възможни връзки между адвокатски кантори и експерти.
Попов подчерта, че е подал сигнали до компетентните институции и очаква реакция от прокуратурата. До момента няма публична информация за резултат от тези сигнали.
„Изправих се срещу интереси за милиарди – от пътното строителство до застрахователния бизнес. Нямам какво да губя. Загубил съм най-скъпото“, каза той.
Пътищата – другата страна на трагедията
Бащата на Сияна насочи вниманието и към състоянието на пътната инфраструктура. Според него в последните години са изразходвани милиарди за ремонти, но реалното качество на изпълнение често буди съмнения.
Попов настоя за независим одит на първокласните и второкласните пътища, включително лабораторни изследвания на асфалтовите смеси в чужбина, за да се установи дали те отговарят на нормативните изисквания.
„Ние караме по пътища, които изглеждат нови, но може да не са безопасни. Това също убива“, заяви той.
„Не искам да съм политик, но…“
В интервюто Попов коментира и решението си да се включи активно в политическия процес. Той подчерта, че не се възприема като професионален политик, а като гражданин, принуден да търси промяна „отвътре“, след като протестите и публичните кампании не са довели до системен резултат.
„Политиката е театър. Има договорки, които обществото не вижда. Хора като мен – родители на убити деца – няма как да бъдат купени или притиснати. Затова сме опасни за системата“, каза той.
Страхът в малките населени места
Попов сподели, че получава подкрепа от десетки хиляди хора, но мнозина се страхуват да говорят открито, особено в по-малки населени места. Той описа среда на местни зависимости и натиск, които според него възпират хората да търсят правата си.
Въпреки всичко, той заяви, че ще продължи битката – както в съдебната зала, така и в общественото пространство
„Човек, който е загубил детето си, няма какво да губи. Единственото, което ми остава, е да се боря“, завърши Николай Попов.o
Редакцията остава отворена за позиции на всички засегнати страни и институции, споменати в разговора.
Каква е вашата реакция?
