Разследващо интервю на Любословие.БГ
Събеседник: анонимен високопоставен източник от системата на сигурността
Интервюиращ: Любословие.БГ
Въпрос 1:
Да започнем от фактите. Какво реално знаем към този момент за случая „Петрохан“
Отговор:
Фактите са малко и тревожни. Потвърдено е, че в рамките на дни в района на Петрохан и по-късно край Враца са открити общо шест тела. Три първоначално – в хижа, и още три – в изоставен кемпер в труднодостъпен район. Сред жертвите има и непълнолетно лице. По неофициална информация – огнестрелни рани. Оттам нататък – започва тишината.
Въпрос 2:
Тишината – от кого?
Отговор:
От институциите. Най-вече от Министерство на вътрешните работи. Публично се потвърждават отделни елементи, но не се очертава цялостна картина. А когато имаме шест смърти, различни локации и потенциална връзка между тях, липсата на ясна комуникация вече не е просто пропуск – тя е рисков фактор за общественото доверие.
–
Въпрос 3:
Има ли връзка между първоначалното тройно убийство и откритите тела край Враца?
Отговор:
Официално – „се проверява“. Неофициално – всички работят с допускането, че има връзка. Географията, времевият прозорец, начинът на укриване на телата – това не са случайни съвпадения. Проблемът е, че институциите отказват да го кажат ясно, защото всяка прибързана теза носи отговорност.
Въпрос 4:
Какво говори фактът, че телата са открити от овчар, а не от органите на реда?
Отговор:
Говори за провал на теренния контрол. Районът не е непознат, не е „бяло петно“. При активна операция такъв обект – кемпер в гората – би трябвало да бъде открит много по-рано. Това поставя въпроса:
Колко ефективно е било издирването?
И още по-важно – какво не е било търсено достатъчно настойчиво?
Въпрос 5:
Има ли данни за организирана престъпна дейност?
Отговор:
Има индикации, но няма публично поети ангажименти. Когато в една история се появяват:
– огнестрелно оръжие,
– млади и уязвими лица,
– различни локации,
– и пълна липса на случайност,
ние вече не говорим за битов инцидент. Говорим за структура, независимо дали тя е криминална, икономическа или параинституционална.
Въпрос 6:
Какъв е най-опасният сценарий?
Отговор:
Най-опасният сценарий е случаят да бъде „разпилян“ – на отделни епизоди, отделни обяснения, отделни версии. Така обществото бавно губи интерес, а истината се размива. Това вече сме го виждали. И винаги резултатът е един и същ – без отговори, без виновни, с усещане за безпомощност.
Въпрос 7:
Какво трябва да се случи оттук нататък?
Отговор:
Три неща, и то незабавно:
1. Единна официална версия, която ясно да каже какви хипотези се проверяват.
2. Публична отчетност – без заобикаляне и „по-късно ще кажем“.
3. Политическа отговорност, ако се установят пропуски – защото това вече не е само криминален, а обществен проблем.
Финален въпрос:
Зaщо този случай е толкова важен?
Отговор:
Защото „Петрохан“ не е просто географско име. Той се превърна в символ на това докъде стига държавата и откъде започва мълчанието ѝ. А когато шест човешки живота потънат в неяснота, въпросът вече не е „кой е убиецът“, а дали системата е способна да защити живите.
–
Любословие.БГ ще продължи да следи случая.
Не заради сензацията, а заради отговорите, които обществото дължи на себе си.
Каква е вашата реакция?
