Бившият държавен глава Румен Радев обяви, че поема по пътя на активната партийна политика, след като е подал оставка като президент. В първото си интервю след напускането на поста – в предаването „Панорама“ по БНТ – той заяви, че в продължение на девет години е устоявал на обществените призиви да създаде политически проект, но разочарованието на хората от управлението и липсата на реална алтернатива са го накарали да направи тази крачка.
По думите му през годините е обикалял страната и навсякъде е чувал едно и също – очакване да поеме по-активна роля, извън рамките на президентските правомощия. Той подчерта, че умишлено се е въздържал, защото се е надявал политическата класа да отговори на очакванията на гражданите, но това не се е случило. Радев призна, че е допускал грешки и че се е доверявал на неподходящи хора, като отправи извинение към обществото за дългото изчакване.
Според него настоящата политическа ситуация е резултат от задълбочен модел на беззаконие и корупция, а т.нар. „сглобка“ е убила надеждата за реална промяна, защото е легитимирала олигархично влияние във властта. Влизането му в партийния живот той определи като „неблагодарна задача“, но и като свое задължение към хората, които очакват алтернатива.
След като Конституционният съд прие оставката му, Радев напусна президентството с думите, че това е последният му ден като държавен глава, но първият му ден като гражданин, който вярва, че страната може да бъде променена чрез общи усилия. Той очерта приоритети като възстановяване на върховенството на правото, реално разделение на властите, прозрачност, работещо правосъдие и среда за инвестиции с висока добавена стойност. Акцент беше поставен и върху необходимостта бизнесът да бъде освободен от натиск и рекет, а икономическото развитие да бъде ускорено.
В изказванията си Радев засегна и темата за икономическите предизвикателства пред страната, включително процесите около еврозоната, като подчерта, че България трябва едновременно да преодолее негативите от прибързани решения и да използва възможностите на европейската интеграция.
С този ход той се нарежда сред малкото български президенти след 1991 г., които след края на мандата си правят опит за пряко участие в парламентарната политика. Очаква се в близко време да бъдат обявени конкретните параметри на бъдещия му политически проект, екипът около него и платформата, с която ще се яви пред избирателите.
Каква е вашата реакция?
