Съвременният човек често претоварва кожата си с прекомерна употреба на козметични продукти, без да осъзнава рисковете. Това заяви водещият дерматолог проф. Жана Казанджиева от клиника „Евродерма“ в предаването „Диван“ с водещ Андрей Велчев където коментира актуални проблеми в дерматологията, алергиите и влиянието на модерния начин на живот върху кожното здраве.
По думите ѝ, световни наблюдения показват, че средно една жена използва около 16 козметични продукта дневно, мъжете – около 13, а децата – между 10 и 12. В тези числа влизат паста за зъби, сапуни, душ-гелове, шампоани, дезодоранти, кремове, серуми, грим и продукти за коса. Всеки от тези продукти съдържа множество съставки, което означава, че кожата ежедневно е изложена на десетки химични вещества. Към това се добавят и фактори като състава на водата, дезинфектантите в нея и хлорът в басейните.
Проф. Казанджиева подчерта, че понятието „натурална козметика“ често е подвеждащо. По думите ѝ няма изцяло натурален козметичен продукт, тъй като всички съдържат консерванти и стабилизатори, за да могат да се съхраняват безопасно. Тя даде пример с пациентка с тежък дерматит, причинен от прополис – съставка с репутация на полезна и „естествена“, но всъщност сред стандартните алергени в европейските тестови серии. Според специалиста няма вещество, което да е само полезно – както при лекарствата, така и при козметиката винаги съществува риск от нежелани реакции.
Отделно внимание бе отделено на татуировките, които дерматолозите все по-често свързват с усложнения. Най-проблемни са реакциите към червените пигменти, които могат да се появят месеци или дори години след поставянето. Възможно е да се активират и стари татуировки. Пигментите не остават само в кожата, а достигат и лимфните възли, което може да затрудни диагностиката при онкологични изследвания. Освен това големите татуировки по гърба пречат на провеждането на кожни алергологични тестове.
Сред положителните тенденции проф. Казанджиева открои напредъка в лечението на детските хемангиоми – съдови образувания, които се появяват при бебета. В миналото лекарите са разчитали основно на изчакване, но днес съществува ефективна терапия с много добри резултати.
Тя посочи и ръста на атопичния дерматит, определян като заболяване на цивилизацията. Причините се свързват със замърсяването, промените в микробиома, начина на живот и климатичните различия. Интересен научен факт е, че имунният механизъм на заболяването се различава при европейци, азиатци и африканци, което поставя въпроси относно универсалността на козметичните продукти.
Най-опасното кожно заболяване остава меланомът. Проф. Казанджиева препоръча профилактичен преглед на бенките поне веднъж годишно. При асиметрия, промяна в цвета или размера е необходима незабавна консултация. Съвременната дерматоскопия позволява ранна и точна диагностика.
Специалистът съветва хората да не третират сами кожни образувания, особено по лицето и около носа, тъй като това може да доведе до инфекции и усложнения.
Засегната бе и темата за връзката между храната и кожните реакции. Част от контактните алергени, като никелът, се съдържат и в храни като бобови култури. Протеиновите добавки могат да влошат акне, а млечните продукти са проблем за част от пациентите.
Според проф. Казанджиева основният проблем на съвременния човек е дисбалансът между свръхгрижа и липса на навременна лекарска консултация. Интернет често създава фалшиво усещане за сигурност или излишна паника, докато специалистът остава най-надеждният източник на оценка и лечение.
Каква е вашата реакция?
