Когато загине дете, когато семейства са съсипани, когато животът на хората приключи на пътя – започва вторият бизнес. Бизнесът на прокурори, експерти, адвокати и „кръгове“, които превръщат болката в пари, влияние и власт.
Едни и същи имена се въртят по делата. Едни и същи експерти пишат експертизи. Едни и същи адвокати защитават. Едни и същи прокурори наблюдават. И всички си говорят, всички се познават, всички си дължат услуги.
Това не е правосъдие. Това е затворена система.
Вещото лице може да реши дали един човек ще влезе в затвора или ще излезе чист. Прокурорът може да реши дали делото ще върви или ще бъде убито тихо. Адвокатът може да договори изхода. А съдът често просто приема „експертизата“.
И когато родител загуби дете, той се изправя не само срещу виновния шофьор, а срещу цяла индустрия, която работи срещу истината.
Няма прозрачност. Няма контрол. Няма реална отговорност за грешни или удобни експертизи. Няма наказани експерти, няма наказани прокурори, няма система за проверка.
Всичко е оставено в ръцете на малки кръгове, които си разменят дела, услуги и влияние.
Трагедиите се превърнаха в кариера. Смъртта – в бизнес модел. А справедливостта – в услуга, която някой може да си купи.
Делото „Сияна“ не е изключение. То е симптом. Симптом на една болна система, която защитава себе си, а не жертвите.
Докато не се въведе пълна прозрачност на експертизите, ротация на вещите лица, реална отговорност за прокурори и съдии, независими международни проверки – България ще остане държава, в която справедливостта е привилегия, а не право.
Каква е вашата реакция?
