Прочутият писател Калин Терзийски, който във вечерта на 22 януари напусна внезапно този свят на 55-годишна възраст, предрече със стих смъртта си! В самия край на 2025 г. талантливият белетрист, поет, сценарист, художник, дипломиран психиатър, риалити герой и бохем помести „обява“, която звучи като раздяла с живота.
„Приятели мили Смятах да направя изложба на осми януари,но тъй като вероятно умирам бих предпочел да разпродам на какви да е цени трийсетте си картини,за да не стоят сами в ледения ми дом в Банкя.И – за много години,който иска да види, ще му пращам“.
Написаното от Кайо, както го наричаха неговите събратя по перо, прилича на стихотворение в проза, а жанрът може да се определи като автоепитафия приживе. В последното, както се оказва, обръщение на писателя към неговите приятели и фенове, съвсем ясно личи, че той си взима сбогом с тях. Колко от тях обаче са приели словата му като завещание, а не като литература, историята мълчи.
В литературните среди са шокирани от кончината на популярния автор. „Много, много тъжно! Много талантливо момче!“, твърдят единодушно колеги на покойния белетрист, поет и живописец от родните писателски организации.
Последната половин година писателят бе налегнат и от семейни драми. Преди месец почина баща му, за когото той се грижеше до последно.
В десетки постове от социалните мрежи пък от лятото до края на 2025-а Терзийски публикуваше ярки спомени за травматични случки от живота си и кратки, но много затрогващи етюди за майка си, която се превръщала пред очите му в друг човек заради старческа деменция.
От тези последни, за жалост, пределно лични и невероятно емоционално наситени текстове на автора на „Алкохол“ се усещаше нескрита резигнация.
Месец обаче, преди да напусне този свят, Калин Терзийски ги изтри от социалните мрежи. Но неговите приятели, колеги и любители на литературата ги помнят.
И вече няма съмнение, че те са били вик на страдащ творец. Вик може би не за помощ в битовия смисъл на думата, а послания към „четяща България“.
