Приказките не са за деца. Те са за възрастни, които отказват да мислят.
Историята за човека, който заменил слънцето, е разказ за онзи миг, в който властта решава, че може да си почине, а отговорността – че може да се делегира на първия срещнат „страдалец“. Нали е изстрадал. Нали е бил мачкан. Значи ще е добър. Така си мислят всички уморени системи малко преди да се сринат.
Слънцето в приказката не е жестоко. То е лениво. Уморено от собствения си ред. Отегчено от това да грее за всички еднакво. Затова дава венеца – символа на властта – на човек, който никога не е бил подготвен да носи светлина, а само рани.
И какво прави човекът?
Той не управлява. Той си връща.
Бие светците – защото „някога“ са допуснали нещо лошо да му се случи. Унищожава градината – защото тя не е негова. Пали общото – защото личното му е било откраднато. Това не е бунт. Това е комплекс, качен на институционален пиедестал.
В приказката светците са удобна метафора за институциите – онези, които „трябвало да пазят“, но не са. Затова, когато идва реваншът, той не е реформа, а погром. Не е справедливост, а разправа. Не е политика, а терапия за комплекси.
Най-смешното – и най-тъжното – е, че човекът вярва, че е прав. Както вярват всички временни властници, които смятат, че щом са били жертви, автоматично са морални. Историята показва точно обратното: най-безмилостните управници често са бивши „обикновени хора“, на които никой не е обяснил разликата между управление и отмъщение.
Слънцето, горкото, се връща ядосано. Светът прегаря. Жегата става непоносима. Но проблемът не е в слънцето. Проблемът е, че венецът е бил даден на човек, който никога не е искал да грее – а само да изгори онези, които са го наранили.
Финалът е показателен: няма революция. Няма „народна власт“. Има връщане към реда. Защото дори приказките знаят нещо, което днешната политика упорито отказва да приеме:
не всяка болка ражда мъдрост. Понякога ражда пожар.
И когато днес пак се чудим защо слънцето ни пече все по-безмилостно, нека не гледаме нагоре.
Да погледнем кой държи венеца.
Каква е вашата реакция?
