А сега какво? Румен Радев и четворичността като устойчивост.

проф. Лъчезар Радев

Ясно е, че Румен Радев взриви политическа бомба.

Ходът беше очакван, а моментът – тактически подбран.

Резонансът от взривната вълна тепърва ще започне да се усеща.

Във външнополитически аспект това означава, че прожекторът  на посолствата у нас ще започне да го проследява още по-настойчиво, и с подчертан интерес, доколкото е ясно, че статутът му в политиката коренно се променя, задачите му – също.

По-важното е друго: какви ще бъдат въшно-политическите му заявки и послания?

Във вътрешнополитически план наддаването вече започна, самопредлагането- също. Познавайки  националният ни манталитет, подобни действия са напълно обясними, даже имат архетипно обяснение.

Посочените два аспекта от само себе си задават контурите на политическото битие на Румен Радев.

Външнополитическият аспект включва важна особеност – тази на равноотдалеченост от световните силови центрове, подсилено от осъзнато балансирано поведение спрямо тях.  Основа за това е българският национален интерес. Политическата игра в това поле е особено тънка, изискваща стратегически анализ, познания и интелект, в съчетание с нюх и интуиция, които са Небесна даденост.

Във връзка с това няма да е безполезно да се предприемат съответни ходове още сега. Подходящи възможности за това съществуват, макар и да се мисли, че хоризонтът е стеснен. Това е оптична измама.

Без реализирането на подобен ход, биха могли да бъдат торпилирани бъдещи намерения.

Вътрешнополитическият аспект не е толкова сложен за предвиждане, защото, малко или много, играчите в това поле са познати и предвидими като възможни действия.

Основен компонент на тактическите им проявления ще бъде Румен Радев да бъде „удавен” във въртопа на свърхочакванията.

Казано с други думи: да бъде вербално форсирана ролята му на Месия, след което да бъде низвергнат. Близката национална политическа история познава такива моменти. И те не са единични. Но спасение от подобна ситуация, както и от всяка друга, има. А то е: реално изпълними послания, съобразени с действителността, и с нищо друго. Това означава: нищо излишно, нищо повече и нищо по-малко, от собствената знакова натовареност на посланието.

На първо място, в областта на икономиката.

И частният, и държавният сектор у нас отдавна са колабирали. Следователно, налага се ясно и внимателно маркиране на възможностите за излизане от положението /ето тук е и ролята на външно политическият фактор/.

При това обстоятелство, основни ще се окажат въпросите за ресурсите и пазарите, заедно с устойчивите чуждестранни инвестиции в основни национални мощности /по отрасли/. Оценката тук е необходимо да бъде пунктуална.

Частният сектор у нас въпиющо се нуждае от действено обемно и надеждно финансиране. Ясно е защо.

На второ място, в областта на медицината и медицинските услуги, което включва въвеждането на подходящи правила за финансиране на медицинските заведения и най-важното – закриване на всички възможности за източване на парични средства в системата на здравеопазването.

На трето място, в областта на образованието и по-точно: прекратяване на действието на делегираните бюджети по цялата верига на учебните заведения у нас, което изисква нова методика на финансиране в тази сфера на всички нива. Финансирането на „калпак” трябва да бъде прекратено, един път завинаги. Както е ясно, това е един от основните проблеми в тази област.

На четвърто място, в полето на селското стопанство и по-конкретно – развитие на националните растениевъдни и животновъдни мощности.

Разбира се, посочените четири направления са основни за всяка една държава, включително и за нашата.

Вижте и

Време е за оставка на правителството

Съществува и още едно основание за подобна подредба.

То се крие в аксиомата на Мария Пророчицата, която гласи: „Единицата става двойка, двойката  –  тройка, а от третото, произлиза единицата като четвърто”.

Ако Румен Радев успее да я реализира на практика, бъдещето му е осигурено. Това трябва да е аксиоматично ясно.

В завършек:

• Няма да е особено далеч моментът, в който ще започне да се сипе кал и мръсотия. Това е неизбежно действие по всички географски ширини. При това положение, тактическата преценка е съществена, независимо от поговорката, че „волът като рие, на гърба му пада”.
• В следващите месеци е необходима наложителна екстравертна компенсация на инторовертната нагласа, заедно със скъсяване на ролята на сянката и твърдо експлоатиране на нисшата функция в характера /интуицията/.

Успех, Румене!

Ще го имаш, сигурен съм!

Внимателна преценка на всичко и всички! Това е пътят към успеха и абсолютното мнозинство!