Депутатката от „Продължаваме промяната“ и бивш началник на премиерския кабинет на Кирил Петков Лена Бориславова излезе с многозначителен коментар във Фейсбук за смисъла да останеш в политиката и за достойнството да я напуснеш, когато избираемите места свършат, а не желаеш да правиш компромиси. Изказването й не разкрива дали говори за свое лично решение да излезе от политическия терен и да не се кандидатира за депутат, но мнозина от коментиращите под поста й го възприеха именно по този начин, като един вид сбогуване.
В същото време не е изключено Бориславова да визира трусовете в партията от последните дни, когато бившият й съпартиец Даниел Лорер обвини Асен Василев, че договаря служебно правителство с „Възраждане“ и изрази скептицизъм за бъдещето на партията, а думите му бяха наречени лъжа от ръководството. Стана ясно още, че друго острие от ПГ на ПП-ДБ, Явор Божанков, няма да намери място в листите на „Продължаваме промяната“, потвърди зам.-председателят й Николай Денков, който заяви още, че предпочита Божанков да не бъде приютен от ДБ.Бориславова е озаглавила разсъжденията си също тъй многозначително.
За всеки добър политик идва момент, в който да бъдеш в политиката и да изпълняваш своето призвание съвпадат като момент и място. Но това съвпадение не трае вечно. И въпросът е какво се случва, когато този момент премине: успяваш ли да опазиш смисъла да бъдеш наричан „народен представител“ или се плъзгаш по наклонената плоскост на политическото оцеляване на всяка цена, на инстинкта за самосъхранение и готовността за компромиси, продиктувани от кариерни въжделения.
С времето и твърде често, за съжаление, политиката тихо се превръща от инструмент за промяна в цел сама по себе си.
Смятам, че в най-общ план има три вида хора, които влизат в политиката.
Първите са хора с кауза — хора, готови да пожертват личния си комфорт, стабилност и понякога дори безопасност, за да служат на нещо по-голямо от самите себе си.
Вторите са хора, които са дълбоко небалансирани, а понякога дори разрушителни — хора, които използват политиката, за да избягат от вътрешните си конфликти. Те се представят като борци за кауза, но в действителност хранят егото си, проектират личните си разочарования навън и заменят вътрешните си битки с външни политически войни.
Третата група се състои от хора, движени основно от пари, власт и кариерни амбиции. За тях идеологията и ценностите са просто маркетингови инструменти — удобни разкази, които прикриват личното облагодетелстване и стремежа към влияние.
Да се различат тези групи не е лесно. Всъщност повечето хора носят черти и от трите. А самата политическа среда — изпълнена с власт, конкуренция и борба за оцеляване — тласка хората да преминават от една позиция в друга с времето. Твърде често, колкото по-дълго някой остава в политиката, толкова по-лош става този преход.
Един човек, прекарал четиридесет години в политиката, веднъж ми каза: „Политиката е най-силният наркотик. Щом влезе във вените ти, никога не те напуска. А властта — онова чувство, че виждаш как желанията и идеите ти се превръщат в реалност — само ти напомня, че искаш още.“
Затова е много показателно, когато избираемите местата в листите свършат, как доскорошният народен представител ще избере да направи прехода. Това казва много как той или тя ще продължи занапред да бъде част от обществения живот.
