Володя Стоянов – Войводата е един от най-популярните дейци на българският фолклор.
Голяма част от феновете го следват навсякъде. Започва да пише и създава авторски песни. Музиката на “Мера според мера” по текст на П.К. Яворов носи успехи. Песните “Два гълъба, двама сина” , “Чаша вино” и др. , социалните “Далавера далавера”, “Пирамиди, фараони”, “Петричките милионери” се слушат навсякъде.
Със създаването на албума за воеводи и комити “ Мера според мера “ – изважда македонската песен от булото на мрака. Гордее се, че работи с най-добрата група за македонска музика – “Щуро маке”, с която записа “Пет века”- 1999 г., “Старият бунар”- 2001 г., “Син ти иде, Македонийо” – 2003 г. , “Изгоро моя, небесна” – 2005 г., “Мандолина свире , сърце кине”, “Без любов не се живее”- 2007 г. и много други – класика в новата българска музика.
ТОЙ претворява България с песни! – Често пъти сънувани, на китара с обърнати струни, с лявата ръка, близко до сърцето – казват самоук и белязан от Бога!
ТОЙ винаги е бил отпред!ТОЙ вярва , че любовта винаги е била по-силна от омразата .
НЕГОВОТО ПРИЗВАНИЕ !?! – Да проповядва с песен! За да сме будни, да пазим българщината и да живеем достоен живот!
Войводата даде интервю за „Любословие“и разказа за духовният център в Петрич ,който е направил и идват хиляди посетители от цял свят.
Много ми е приятно, че прие да дадеш това интервю за нашата медия. Ти си един от най-популярните фолклорни изпълнители и си изпял големи хитове и в попфолка, с много богата дискография. С какво ще стартираш през новата година?
Аз започнах веднага с участия. Първо бях на хвърляне на кръста на Йордановден в Казанлък, в една река, и след това имах участие в Плевен. Обикалям из цяла България да пея и да радвам народа.
Какво си записвал като песни и проекти през времето?
Имам много нови песни, които съм записал, и дойде време вече да ги издам в албуми, които ще се поберат в седем нови албума.
Песните са в различни стилове – любовни, социални, свързани с битието на българина и с това, което той чувства. Моите песни са спасение за душата на човека.
Ти направи и откри духовен културен център в Петрич. Разкажи за този проект.
В духовния център вече идват хора от целия свят, макар че не съм правил официално откриване. Личи си, че има хора, които търсят духовното и искат да се докоснат до нещо различно, което предлага тази дестинация.
Там се изнасят беседи, на които присъстват учени хора. Идват дори от клуба на слепите ученици и представители на различни поколения. От центъра се вижда като на длан „Хераклея Синтика“, „Рупите“, Сандански и всички върхове при хубаво време.
Има и панорамна гледка до връх Вихрен, което прави духовния център още по-уникално място.
Какво могат да разгледат гостите в духовния център?
Още при идването на портала ще видят голяма дървена порта, направена в български стил. Тя е изработена от майстор дърводелец от Самоков – голям приятел и родолюбец. Покривът е направен от майстор от Гоце Делчев, а дуварите са в стар български стил.
Като се влезе в двора, се стига до паметника на Васил Левски, който е подарък от проф. Иван Гаврилов, а скулптурата е изработена от Илия Бояров. Той има школа за скулптори и много произведения по света.
Вляво има параклис „Св. св. Петър и Павел“, който вече е покрит и предстои само вътре да бъде изографисан.
Името на параклиса дойде след истински случай. На 28 август 2024 г. се изви голяма буря. Към края ѝ небето се изясни, но падна силна мълния, която разцепи земята. По това време аз бях вкъщи да взема надниците на майсторите, с които работя. Когато пристигнах при майстора, той беше пребледнял и каза, че мълнията е паднала някъде в двора. Тръгнахме да търсим.
Вървяхме и изведнъж вдигнах очи към бряста, който е висок около 20 метра, и видях две издълбани следи, където кората липсваше до твърдата дървесина. На следващия ден беше празникът Петър и Павел. Така името на параклиса дойде от небето. До него има и над 200-годишна чешма.
Какво ще кажеш за българския фолклор – развива ли се в добра посока?
Българският фолклор при някои изпълнители, като Славка Калчева и нейните авторски песни, е на много високо ниво. Песни като „Бяла роза“ са мега хитове.
Моите песни, които пиша, се пеят от оркестри навсякъде – като „Охридска заядявка“, която премина границите на България, „Два гълъба, двама сина“, „Гурбетчийска песен“, която е химн в Канада, Америка и Австралия. Това са мои авторски песни.
Това е пътят на един изпълнител – да пише песни, да остане в историята на музиката и да дава нещо ново. Затова големият Тодор Колев, Бог да го прости, казваше: „Излезте от самодейността – там е опасно“. Творецът носи слънце на земята.
Поколенията днес трябва да пеят песни за реалността, в която живеят, защото така една песен остава във вековете.
Участвал си на много фестивали, включително „Пирин Фолк“. Какво е мнението ти за него през последните години?
През последните години участвах в детските фестивали на „Пирин Фолк“ и има голямо развитие на българската песен. Един от изпълнителите е Донко Марков – младо момче, което изпя „Кой уши байряка“. Има и млади изпълнителки, които пеят прекрасно. Това трябва да има продължение – да се търси достойната песен за престижната награда „Пирин Фолк“.
Много големи песни са излезли от този фестивал – на дует „Спасови“, на Райко Кирилов, на Лили Иванова, създадени от големи текстописци и композитори.
Аз участвах през 2001 г. с песента „Старият бунар“ – по моя музика и текст „Войводата“, аранжимент Здравко Георгиевски. Дадох я на тогавашния директор на фестивала Владимир Пензов и в тази песен има послание: „Не хвърляй, мили сине, камъни в стария бунар, защото там са реките на три поколения от Струма.“
Ти си познат като Володя Стоянов – Войводата. Какво е мнението ти за сегашната политическа обстановка?
Както всеки българин, и аз съм притеснен. Когато липсва диалог, не е добре. Диалогът може да реши много проблеми. Имал съм честта лично да познавам д-р Петър Дертлиев и това, което ни липсва днес, е именно диалогът и смирението.
Трябва да бъдем силни като българи, независимо накъде вървим. Дойде и еврото, трябва да сме в крак с младите хора, които са чувствителни и искат бързи промени, но в политиката една крачка напред изисква време.
Какъв съвет ще дадеш на младите изпълнители?
Пътят е един – да се създават песни. Поне три до пет нови песни на година. Не трябва да се пее на плейбек – това е недопустимо.
Изпълнителят трябва да идва не за хонорара, а заради народа и заради традицията, оставена от Костадин Гугов, Любка Рондова, Борис Машалов. Всеки трябва да намери своя профил и свой изказ.
