„Словото е светлина за ума и храна за душата.“
Константин Фотинов
Преди близо два века Константин Фотинов положи началото на първия български вестник и му даде име, което и днес звучи като завет – „Любословие“. Не за шум, не за сензация, не за власт, а за знание. За пробуждане. За достойнство.
Фотинов вярваше, че словото не е украса, а оръжие на разума. Че народ без писмено слово е народ без памет. А общество без памет е лесно управляемо, лесно лъгано и бавно изчезващо.
Днес, в свят на крясъци, фалшиви новини, алгоритми и кратка памет, силата на словото отново е поставена на изпитание. Истинското слово не се харесва на всички. То не е удобно. То не търси аплодисменти. То търси истина.
И затова няма да записвам видео.
Защото някои неща трябва да се прочетат, не да се изконсумират.
Да се осмислят, не да се скролват.
Да останат, а не да изчезнат след 24 часа.
Обръщам се към всички вас – приятели, читатели, съмишленици, хора на духа – които през годините подкрепяте „Любословие“. Не винаги с думи. Понякога с търпение. Понякога с доверие. Понякога просто с това, че сте тук.
Вашата подкрепа доказва, че словото още има смисъл. Че има хора, които не търсят лесната истина, а точната. Че има общност, която разбира, че свободата започва от мисълта, а мисълта – от написаното слово.
Докато има кой да чете, ще има и кой да пише.
Докато има кой да мисли, ще има и надежда.
Това е нашият дълг – към Фотинов, към българската журналистика и към самите нас.
С уважение към Словото.
С благодарност към вас.
Андрей Велчев, собственик и главен редактор на Любословие.БГ
Любословие
Каква е вашата реакция?
