На 26 декември отбелязваме Деня на бащата. В библейското начало на Коледа бащата не е в центъра на сцената, но е гръбнакът ѝ.
Св. Йосиф не говори много, не заема място, не се доказва. Той пази, вярва и остава. В свят, в който силата често се измерва с власт и гласност, образът на Йосиф е различен – бащинство като отговорност, търпение и мълчаливо присъствие. Не случаен герой, а опора.
И точно затова вторият ден на Коледа не е просто продължение на празника, а негово задълбочаване , пише ФОКУС.
Ако първият ден е раждането и чудото, вторият е грижата след чудото. Денят, в който семейството вече съществува и трябва да бъде опазено.
В православната традиция 26 декември е Събор на Пресвета Богородица – ден, в който фокусът се измества от самото Рождество към семейството около него – майката, детето и… бащата, макар и без фанфари.
В България Денят на бащата на 26 декември започва да се отбелязва по-осезаемо след 90-те години, първоначално по-скоро символично, отколкото официално. Не е наложен „отгоре“, не е шумен и комерсиален. Той се появява естествено – като нужда да се каже на бащите „благодаря ти“.
В народната ни традиция вторият ден на Коледа е и ден за гости, за смях, за разказване на истории. Деня, в който празникът вече не е тържествен, а човешки. Точно както бащинството – не идеално, но истинско.
26 декември ни напомня, че семейството не се държи само от чудеса, а от хора, които остават.
Каква е вашата реакция?
