Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Темата е тежка, многопластова и чувствителна. Тя стои на пресечната точка между юридически спор, историко-правни основания и духовно-етични принципи, които не се побират в рамките на един кадастрален план.
Разговарям с адвокат Нина Ламбова, която вече две години води безвъзмездно, със сърце и съвест, една от най-деликатните битки във Велико Търново – за имот край манастира „Св. Троица“, място, където според историческите извори са стояли църквата „Св. Никола“ и старият манастирски метох.
Г-жо Ламбова, благодаря, че приехте поканата. Какво всъщност стои зад този спор между Община Велико Търново и Великотърновската митрополия? Говорим ли само за археология, или тук има нещо значително по-дълбоко?
Благодаря. Истината е проста – това не е спор за терен, а спор за памет.
За паметта на Велико Търново, за приемствеността на православната вяра и за уважението към едно място, където столетия наред се е служила литургия.
Две години водим тази битка – първо по административен ред, а после и в съда. Понякога – за съжаление – и под физическо напрежение, защото са хвърляни камъни и има заснети нападатели.
Имотът, който общината днес нарича „археологически обект“, всъщност е църковна земя. Там са стояли църквата „Св. Никола“ и метохът на манастира „Св. Троица“. Това е доказано от църковни архиви и от изследването на Васил Берон от 1856–1857 г.
Той описва развалините и цитира хрисовул, в който пише:
„Съзиждаме този храм… никой да не го бута, нито да иска от него каквото и да е, дори десятък.“
Това е категорично завещание и правно основание – че земята принадлежи на манастира.
Какво точно казва Васил Берон? Можете ли да дадете конкретен цитат?
Разбира се. Той пише: „…едно развалено каменно здание… престолният прибор показваше, че е имало олтар, обърнат към изток.“
И най-важното:„…в хрисовула се споменавало за църквата ‘Св. Никола’. Съзиждаме този храм… никой да не го бута, нито да иска от него дори десятък.“
Това е царски дарствен акт, еквивалент на нотариален документ.
Цар Шишман ясно постановява: гората и църквата са собственост на манастира „Св. Троица“.
Но може ли един документ от Средновековието да има правна стойност днес?
Да. Защото българското законодателство признава **историческата приемственост на църковната собственост.
Според §5 от ПЗР на Закона за вероизповеданията и чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ, имотите на Църквата се възстановяват ex lege, ако не са законно отчуждени.
А този имот никога не е бил отчуждаван. Никога не е имало акт за общинска или държавна собственост.
Той е предаден само за управление, а не за разпореждане – по чл.19 от ЗСПЗЗ. Това е огромна правна разлика.
След като заведохме делото и вписахме исковата молба, общината внезапно извади АЧОС – документ, който няма доказателствена стойност, защото е издаден след вписания иск. Това е опит за административно надмощие.
Какво е историческото владение на Църквата върху този имот?
Манастирът е владел имота от 1912 до 1934 г.
Там се служеше в църквата „Св. Никола“ и функционираше метохът.
След трагичния пожар през 1934 г. – когато се е разляло свето причастие – храмът е бил опожарен по канонична необходимост, а камъните от олтара са пренесени за възстановяването на манастира по-нагоре в скалите.
Това е духовна нишка, която не можеш да прекъснеш с административен акт.
Как гледате на археологическите разкопки, които се извършват там?
С уважение към науката, но с тревога към начина, по който това се прави.
Разкопките:
- са без съгласие на Църквата;
- без официален доклад;
- без експертиза;
- без датировки;
- без акт на министъра за статут на паметник на културата.
В медиите се качват снимки. Официални документи – няма.
Законът за културното наследство е категоричен: без акт на министъра – няма паметник на културата.
Споменахте и физически атаки. Какво се случва?
Да, това е най-тежката част.
От скалите над манастира са хвърляни камъни.
Чупени са керемиди.
Монахини са били заплашвани.
Има видеозаписи.
На пазара в Търново водещият разкопките археолог е сочил към монахини и е казвал:
„Ето ги – вижте врага.“
Нека си дадем сметка какво означава това.
Това не е просто спор за имот – това е опит за сатанизация на Църквата.
Какво очаквате оттук нататък? Какъв е вашият призив?
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание






