Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Д-р Андрей Велев е един от най-уважаваните специалисти по неврология и електромиография (ЕМГ) в България. През 2004 г. завършва медицина с пълно отличие, а само четири години по-късно става най-младият специалист по неврология в България. От 2009 г. е част от екипа на ВМА – Хисаря, където работи с широк спектър от неврологични състояния.
От 2017 г. д-р Велев е сред водещите лекари в областта на електромиографията – единственият метод, който може точно да установи увредата на периферните нерви. Прецизен в диагностиката и ясен в клиничния анализ, той често открива причината за заболяването още при първия преглед. За д-р Велев неврологията не е само специалност, а дълбоко разбиране на сложността на човешката нервна система.
Полиневропатията започва тихо – с изтръпване, мравучкане, парене или нестабилна походка – но може да доведе до сериозни последици, ако бъде подценена. Хиляди хора живеят с тези симптоми, без да знаят, че причината е увреда на нервите.
Затова разговаряме с д-р Велев – специалист, за когото ЕМГ е ключът към навременната и точна диагноза. Той обяснява ясно как се разпознава заболяването, какво го причинява и какво може да се направи, за да бъде овладяно навреме.
Същност и видове
– Какво представлява полиневропатията и защо засяга толкова различни функции в организма?
Това е специфична увреда на нервите на ръцете и краката. Характерното тук е, че крайниците се засягат симетрично и едновременно- винаги двата крака или двете ръце. Нервната система регулира всички други системи. Увредят ли се нервите, уврежда се цялото тяло.
– Какви видове бива?
Основен критерий за разделянето им е причината. Тя може да е инфекции от вируси и бактерии, нарушения в обмяната на веществата, недоимъчно хранене, алкохол, тумори, наркотици, наследственост.
– Заболяването подценява ли се в България – според Вашата практика?
Все по-често личните лекари насочват пациентите си за диагностициране при специалист. Заболяването става разпознаваемо.
Причини и рискови фактори
– Кои са най-честите причини за полиневропатия днес?
По-конкретно това са захарен диабет, подагра, тумори, райски газ, прекарана инфекция от корона вирус, алкохолизъм, нарушения на кръвоносните съдове. Има и други, но те са по-редки.
– Диабетът е водещ рисков фактор — какви симптоми при диабетици са притеснителни?
Диабетът е разпространено заболяване в България. А високата кръвна захар много бързо уврежда нервната тъкан. Когато ти се пие много вода, често си гладен, често ходиш по малко нужда, трябва да се мисли за диабет. Интересно е, че след направата на ЕМГ и откриване на полиневропатия, аз диагностицирам захарен диабет. Хора ме срещат по улиците и ми казват „Докторе, ти ми откри диабета!“.
– Витаминни дефицити и токсични въздействия: кои са най-опасните и защо?
Те се дължат на недохранването и алкохолизма. Реално ако спреш алкохола и почнеш да се храниш калорично, тези полиневропатии са обратими.
– Как автоимунните и наследствените невропатии се различават от „класическата“ диабетна форма?
Дори за специалист-невролог и ЕМГист е трудно. Има специфични белези по разказа на пациента и по неговото неврологично състояние. Трябва да се направят генетични изследвания.
Симптоми – „Как да разпознаем проблема?“
– Кои са първите сигнали, които хората игнорират?
Най-често започва с изтръпване и мравучкане по краката или по ръцете, най-често вечерта или през нощта.
– Болка, парене, изтръпване, слабост… Кога съвкупността на тези симптоми трябва да ни заведе при невролог?
Парене, мравучкане, изтръпване, болки, слабост, усещане, че ходиш бос по дебел килим. Често има световъртеж и нарушение на походката. Когато заболяването напредне, усещането по ръцете и краката изчезва. Има случаи, в които през зимата човек си слага краката на радиатора, кожата започва да изгаря, но той не усеща нищо.
– Полиневропатията винаги ли е болезнена? Не!
Диагностика – „Какво показват изследванията?“
– Какво включва стандартният диагностичен пакет при съмнение за полиневропатия?
Единствения начин за диагностициране е електромиографията. И нищо друго.
– Каква е ролята на електромиографията (ЕМГ) и какво може да се „прочете“ от нея?
Ако ЕМГ-истът е добър, от резултата може да се разбере каква е причината. А знаем ли причината, лечението е много по-лесно.
– Може ли кръвен тест да даде ясна насока за причината?
След като ЕМГ-то открие полиневропатия, първо се правят кръвни изследвания. Така става ясно да ли има диабет, подагра, дефицит на витамини.
– Кога се стига до по-специализирани изследвания?
Ако тези показатели са нормални, се мисли за наличие на вирусна инфекция, тумори, наследствени заболявания, отравяне, наркомании. Тогава се правят скенер, магнитен резонанс, генетични изследвания, взема се тъкан от нерви, от мускули, ликвор.
Лечение
– До каква степен полиневропатията е обратима, ако причината се хване навреме?
Най-важно за лечение на едно заболяване, е да се диагностицира. Симптомите могат да намалеят много, нервната тъкан може да се подобри. При алкохолната полиневропатия, ако алкохолът се спре, тя се излекува. Не намалява, а направо изчезва.
– Какъв е златният стандарт в лечението на невропатната болка?
Най-важно е лечението на причината. Трябва да се нормализира кръвната захар, пикочната киселина, да се спре алкохола и наркотиците, да се излекуват инфекциите. От там нататък влиянието върху симптомите, като болка, тръпнене, слабост, безсъние, световъртеж, не е толкова трудно. Важно уточнение, е че болката при полиневропатия е специфична. Тя не се влияе от обикновени обезболяващи. А и само обезболяващи няма да помогнат. Така, че лечението се прави само от високоспециализиран лекар. То е комплексно. Ролята на ЕМГ-истът е да назначени индивидуална терапия, без да изписва голямо количество медикаменти.
– Каква е ролята на физиотерапията и рехабилитацията?
След овладяване на симптомите с лекарства, се пристъпва към физиотерапия. Тя се извършва след като пациентът вече няма оплаквания. Целта е да има дълъг период, в който човек да е спокоен и да живее и работи нормално.
– Какви промени в начина на живот наистина имат значение — движение, диета, контрол на основното заболяване? Профилактични прегледи, включително един път в годината здрав човек да си направи електромиография (повече от един път в годината няма смисъл), нормален хранителен режим, двигателна активност, разходки в планината и край морето.
– Какво се случва, ако полиневропатията остане нелекувана?
Последствията са изключително сериозни – от нарушен начин на живот (затруднена походка, недоспиване, световъртеж) до язви по тялото и ампутиране на крайник.
– Има ли групи пациенти, при които заболяването протича по-агресивно?
Най-уязвими са възрастните хора, с нарушен имунитет, с тумори, наследствено обременените, наркоманите.
– Какви са най-перспективните нови терапии за автоимунните невропатии?
Има пробив в лечението им. Резултатите на част от лекарствата са добри.
– Виждате ли напредък в генетичните терапии за наследствените форми?
В България има специалисти за наследствена полиневропатия на световно ниво. Има терапии с добри резултати. Но все още нямат разрешение за масово използване, в стадий на проучване са. Лечението е скъпо, извършва се в Западна Европа.
– Дигиталната рехабилитация и телемониторингът – имат ли бъдеще в ежедневната практика?
Те се използват най-вече при увреда на централна нервна система, резултатите са добри, но не могат да се използват самостоятелно. Полиневропатията е увреда на периферната нервна система. Резултатите от рехабилитацията не се дължат само на масажи, гимнастика, токове и магнити. Досегът с терапевта, комуникацията очи в очи, говоренето, е важна част от лечението. Човешкото общуване не може да се замени с нищо.
– Какво е Вашето най-важно послание към хората, който разпознават част от симптомите у себе си, но отлагат прегледа? Здравословният начин на живот вече е много труден. Който може, да го изпълнява. Най-важното е профилактиката. Всяко заболяване, открито рано, може да се овладее, а понякога и излекува.
За връзка с д-р Андрей Велев:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100085347771173&sk=about&locale=bg_BG
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание








